Грозните метаморфози на властта

loading...

С перспективите за някакво отпушване на затлачения от година управленски процес в България, политическа фауна в страната се озова във фазата на трансформациите. Пред очите на прегракналото от протести, отвратено до крайност от хаоса в държавата общество, лидери, партии, коалиции, формации и неизменно подскачащите около тях медии, започнаха да се променят като в анимационен филм – бързо, странно и грозно.

В създалата се топлинка при мисълта за  предстоящия вот и нетърпение за ново поредно преразпределение на властта, яйчицата  в партийните ядра вече прерастнаха в лакоми гъсенички и игриви попови лъжички, които в условията на предстоящата изборната метаморфоза трябва да се превърнат в поредните „прекрасни“ парламентарни пеперуди и шумно крякащи жаби и жабоци. Въпросното преобразуване е процес на съществено изменение в политическите организми на отделните формации, който обуславя  и дълбоки промени в индивидуалното развитие на техните лидери. Каквито, впрочем, главният герой на американския сериал Туин Пийкс беше синтезирал в своята култова фраза: „Совите не са това, което са!“.

Мимиките на левицата

През последните дни „морфирането“, този ефектен технически прийом в киното и анимацията, чрез който една физиономия преминава неусетно в друга, може да се види на живо на местния политически екран. Лидерът на ПЕС, по съвместителство такъв и на местните социалисти Станишев, който преди година заяви сакраментално, че „ако БСП не гласува за Пеевски, правителството на Орешарски си отива“, се оказа една от най-точните илюстрации.  След като запенено беше заклеймил опозиционното поведение  на ГЕРБ като „демонстрация на просташка безнаказаност и самодоволната наглост“, тези дни същият „мандатоносител“ поиска панически оставката на кабинета /„Още този петък!“/, призова за бързи избори през юли и… ни в клин, ни в ръкав артикулира, че довчерашният архипротивник на неговата партия Борисов  е човек с „държавническо мислене“ констатирайки, че след като гражданите били „уморени от политическата конфронтация, вече е необходим диалог“. Дакото подобна политическа трансформация може да се визуализира някакси  в съзнанието на 3D поколението, за огромната част от „сениорите“ на БСП метаморфозата е напълно необяснима.

Преливащите лица на ДПС

Не по-малко видоизменяща се е и позицията на ДПС, другият партньор на БСП в сегашния парламент. От непоклатим поддръжник на кабинета „Орешарски“, неговият лидер Лютви Местан набързо се превърна в  изразител на „отговорната“ политика на  своята партия, внезапно прегърнала тезата, че правителството не може да довърши мандата си, че бъдещето на Орешарски зависи изцяло от кризата на коалиционния партньор БСП и че сега основният въпрос е не дали, а кога да бъдат предсрочните парламентарни избори. И ако някой местен кинорежисьор все пак се престраши да морфира компютърно лицата на ДПС, в кино-портрета на формацията със сигурност следва да се мернат преливащи се едно в друго  лицата на нейния почетен председател, цялото й сегашно ръководство както и  „незабравимите“ знакови физиономии на депутата Пеевски и бившия заместник-председател Бисеров.

Крякащите проруски „лягушки“

Най-драстична и респективно най-грозна, е метаморфозата на третият партньор зад кабинета „Орешарски“ – партията „Атака“ или по-точно на нейния водач Сидеров. Започнала преди година с влизане въоръжен в парламента и криене под пластмасова маса от дъждът от яйца и камъни по него, преминала през скандалите в брюкселски ресторант, луксозните воаяжи до Париж и хулиганските прояви в самолета до Варна, абсурдната трасформация на „самоизградилото се момче“, както Сидеров сам обрисува себе си по телевизията, стигна до целуване ръцете на руския евреин „Йоска“ Кобзон на предизборния концерт в НДК и в крайна сметка до афиша „Оставка за Орешарски !“, закачен високо върху неговия „златен“ кворумен палец в парламента. Евразийската посока във външната политика на България, изграждането на руските „Южен поток“ и АЕЦ“Белене“ са само детайли  от „високо патриотичния“ имидж на крайните националисти, които от местни попови лъжички започнаха да се превръщат в кресливи руски „лягушки“.

Овидий: „…как в нови тела се превръщат

Формите“

             Политически метаморфози протичат не само в досегашната опозиция в лицето на ГЕРБ, но и сред видовете от вивариума на извънпарламентарните партии. Разнопосочните, често хаотични послания, които кънтят около тях  говорят за дълбоки вътрешни изменения, които вероятно протичат в техните политически организми.  В природата това е естествено  – в крайна сметка междувидовата битка за  оцеляване е жизнено важна за продължаването на рода. В местната политика започналото  домогване до властта е някаква застраховка за малко по-продължителна обществена екзистенция. Да  не забравяме, все пак,  че политическите пеперуди, изскочили от сегашните гъсеници, обикновено живеят само ден – два, а превърналата се в жаба попова лъжичка може да изкара на белия свят дори повече от един парламентарен мандат!

Така настъпващият пореден предсрочен изборен цикъл се оказва  екзистенциално важен за местната политическа фауна. Не само за нейното оцеляване, но и за това кой, в крайна сметка, ще бъде господарят на местното пресъхващо блато.

До следващата метаморфоза, естествено.

Автор: Георги Папакочев

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби