България - Турция или "добрият комшулук"

loading...

Кои са новите акценти в българо-турските отношения очертани при посещението на турският външен министър Давутоглу в България? Кого спира телената ограда на границата между двете държави?

Напук на някои очаквания посещението на турският външен министър Ахмет Давутоглу в София не предизвика медийна сензация, а още по-малко някакъв скандал. Рутинните „лозунгови“ протести  на националистите от „Атака“ при визити на турски политици също не повлияха върху спокойния и позитивен тон на официалните междусъседски срещи. Дори повече, площадната изява на Сидеров и неколцината му сподвижници щеше да остане съвсем незабелязана, ако някои петимни за скандали телевизии не излъчиха в новините си баналните вече кадри с разправия и „сбутване“ между полицията и крайните националисти. В замяна на това агенциите акцентираха върху общата оценка на президента Плевнелиев и турският външен министър, че проявите на ксенофобия и религиозна нетърпимост са недопустими и трябва да срещнат категоричен отпор от страна на институциите, а след  срещата си с външния министър Вигенин, г-н Давутоглу не пропусна да припомни създалото в Турция огромно „огорчение“ от  нападението срещу пловдивската Джумая джамия на 14 февруари  и да благодари за предприетите от властите ефикасни мерки.

              

Акценти в двустранните отношения

Ахмет Давутоглу потвърди, че през март ще бъде подписано споразумението за интерконекторната газова връзка между двете балкански съседки и открои важните проекти за пренос на енергоресурси от Каспийския регион и Средна Азия към Европа, като принос за енергийната диверсификация и сигурност и на България. Турският първи дипломат отбеляза необходимостта от създаването на културни центрове в двете страни с аргумента, че в  България има много турскоговорящи негови сънародници, както и многобройни български изселници в Турция, които са мост за приятелството между двете държави. „Искаме да ги използуваме не като източник на проблеми, а като богатство  в мултикултурната среда и взаимното уважение“, подчерта турският външен министър.  Българският му колега Вигенин от своя страна информира за очакваното подписване до дни на споразумението за Тристранния граничен център между България, Турция и Гърция, който да облегчи комуникациите и ефективното наблюдение на границите, както и решаването на  възникнали проблеми по общите граници в неално време.  Документът ще бъде подписан след като тези дни ЕП подкрепи подписаното през декември споразумение на ЕС с Турция за „реадмисия“, което регламентира задълженията по връщането на „нередовните“ имигранти, влезли незаконно на територията на Турция или ЕС.              

За ползите от  телената ограда             

Нужна ли е, при това положение, изграждащата се вече 30- километрова скъпо струваща телена ограда на българо-турската граница? Бившият военен министър/1994 – 1995г/ Бойко Ноев каза за ДВ, че самата Турция е подложена на мощен имигрантски натиск, оценяван от експерти на 300 млн.долара, които ще се плащат на каналджии и посредници за прекарване на хора към ЕС през България и този натъск трудно ще бъде ударжан само със споменатите мерки и договорености. Освен това Ноев  не е убеден в стабилността на турската държава в момента, тъй като в нея текат процеси в политическата област, службите за сигурност и в тяхната армия, които могат да доведат до нестабилност. „Не съм сигурен дали при влошаване на сигурността самата Турция ще може да управлява проблема с бежанците и нелегални имигранти на своя територия и няма изпадне  в състояние да не може да опазва собствените си граници. За съжаление сега Турция се превръща в променлива величина в сигурността и България не би трябвало да си позволява да допуска подобни променливи в „уравнението“ на своята национална сигурност. Затова  е необходима временна физическа преграда между двете страни, която не е предназначена да разделя техните народи, а да решава единствено проблема с нелегалното преминаване на големи групи хора“, твърди бившият военен министър Бойко Ноев.           

Турция, Кипър и Украйна                         

Отвъд дипломатическия тон и добросъседските любезности турският външен министър изпрати от София послания  и към два важни за Турция региони – Кипър и Крим. Ахмет Давутоглу определи като „историческо“ посещението в четвъртък на група турски дипломати в Атина за разговори по бъдещето на разделения от 40 години остров Кипър, визита, която се очаква да има позитивно отражение върху процеса на присъединяването на Турция към ЕС. Силен  сигнал беше изпратен и към Крим, който от гледна точка на Анкара е „врата на Украйна към Турция“, а етническите кримски татари, които подкрепят новото ръководство в Киев, според турския външен министър, трябва да останат „носители на едно културно наследство“. Неслучайно турските медии акцентираха върху казаното от Давутоглу в София, че „Крим е част от територията на Украйна“ и всички сегашни проблеми могат да бъдат решени в „тази рамка“. Турският външен министър съобщи съшо, че тези дни ще посети Украйна.

Автор: Георги Папакочев

 

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби