Поглед върху преразпределителното плащане за земеделие

loading...

Eдно от важните решения по прилагането на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) в България се доближава все повече до реализация. Става въпрос за т.нар. „преразпределително плащане” (ПРП), или иначе казано, за допълнителното подпомагане за първите 30 хектара (300 декара) на всяко стопанство. В края на миналата седмица промените в Наредба №2, които уреждат въвеждането на ПРП през 2014 г., бяха публикувани на сайта на Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Няколко дни по-късно, на 26-и февруари, се проведе обществено обсъждане по темата, на което присъстваха десетки земеделски и животновъдни асоциации. Като цяло секторът се обедини в подкрепата си за въвеждането на ПРП. Все още предстои решение с какъв процент ще бъде увеличено плащането за първите 30 ха и дали ще бъде на една или на две стъпки (например, по-ниско за първите 5 ха и по-високо за хектарите от 5 до 30).

Важно е да се отбележи, че решението за въвеждане на ПРП важи за преходната 2014 г., като параметрите му могат да бъдат модифицирани всяка следваща година или пък страната ни да се откаже от него в някакъв момент в периода 2015-2020 година.

Целта на ПРП е от една страна да се постигне малко по-равномерно разпределение на средствата между отделните сектори (зърнопроизводство, животновъдство, производство на плодове и зеленчуци) в отрасъл селско стопанство, а от друга помощта за малките и средни стопанства да бъде повишена за сметка на по-големите (по данни на МЗХ за 2012 г. 6% от бенефициентите са получили близо 80% от субсидиите на площ).

На организирана кръгла маса по новата ОСП в края на миналата година ИПИ защити преразпределителното плащане като един от вариантите, чрез които може да се постигне по-балансирано подпомагане на отделните сектори. Не е тайна, че в периода 2007-2013 г. огромната част от прякото подпомагане (около 80% по собствени изчисления) отиваше в сектор зърнопроизводство и в частност в най-едрите зърнопроизводителни ферми. Справка в Евростат, базирана на преброяването на земеделските стопанства от 2010 г. (последното, за което има налични данни) и на относителната тежест на производството от дадена дейност в паричната стойност на произведената продукция, показва, че в стопанствата, обработващи между 2 и 30 хектара, най-голям е делът на фермите, отглеждащи животни, зеленчуци и плодове – съответно 36,8%, 24,5% и 22,6%. Разбира се, средства ще получат всички стопанства за първите 30 хектара, които обработват, но специално в сегмента 2-30 ха делът на считаните за недофинансирани сектори е значителен. Тези стопанства ще получат 50% по-голямо подпомагане на единица площ за кампания 2014, ако сегашното предложение бъде прието. Предполага се, че това ще спомогне за подобряване стимулите на заетите в тези сектори да продължат да се занимават със съответните дейности и ще ограничи ориентирането към зърнопроизводство, какъвто процес се наблюдаваше през последните десет години. Особено в допълнение с увеличените средства за обвързана подкрепа, които ще нараснат до 6,5% през 2014 г. и до 13% през 2015-2020 г. спрямо 3,5% досега.

Що се отнася до опасенията от разделяне на ферми с цел облагодетелстване от въвеждането на ПРП, изчисленията показват, че в сегмента от 30 до 50 ха рискът е твърде малък. Средният размер на тези стопанства е близо 38 ха и потенциалните ползи от подобна стъпка са пренебрежимо малки (общият брой на фермите в този сегмент е около 3 000, или по-малко от 1% от всички, а стопанисваната земя – около 116 000 ха). Значително по-висок е рискът при стопанствата между 50 и 100 ха, където средния размер на стопанството е 69 ха (също около 3000 ферми), но значително намалява при тези над 100 ха, където са концентрирани близо 5500 ферми със среден размер 671 ха. В случая от значение ще бъде какви санкции ще бъдат наложени при установяване на случаи на разрояване, както и въвеждането на работещи механизми за установяване на злоупотреба. Такива, например, биха могли да бъдат доказването на свързаност между отделните субекти чрез роднинска връзка или връзка работодател-работник при площи, които се припокриват със заявените в предходни години. Като последна санкция може да се разглежда възможността за премахване на ПРП при установяване на рязко нарастване на стопанствата, които заявяват подпомагане по схемата.

Двете най-големи браншови организации – Асоциацията на земеделските производители в България и Национална асоциация на зърнопроизводителите, се опитват да изтъргуват подкрепата си за схемата срещу отпадането на варианта за налагане на таван върху плащанията на площ над 150 000 евро. Правна възможност за това съществува, тъй като по различни изчисления при налагането на ПРП, средствата по мярката ще бъдат в порядъка между 6-9% от националния таван за директни плащания (изискването е ПРП да е минимум 5% от тавана, за да не се прилага намаление на плащанията над 150 000 евро). Въпреки това обмислянето на някакъв разумен вариант на таван на плащанията не е за пренебрегване. Най-вече с оглед на факта, че спестените средства ще отидат в недофинансирания ІІ стълб (Програма за развитие на селските райони), където ще се насочат в значително по-голяма степен към инвестиции и възможността за по-равномерното им разпределение между отделните сектори също е по-голяма.

Макар и закъсняло, предложението за въвеждане на ПРП от 2014 г. за момента изглежда като добър опит за внасяне на малко повече баланс в директното подпомагане на селското стопанство. От начина му на въвеждане, както и от използването на останалите механизми по новата ОСП, ще зависи в голяма степен дали ще се променят стимулите за правене на земеделски бизнес в страната.

Автор: Николай Вълканов

Източник: Институт за пазарна икономика

Фото: sxc.hu

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби