Произволът в електроенергетиката

loading...

През последните месеци на протести често се говори, обосновано или не, за полицейски произвол, но безапелационният шампион в тежка категория по произвол през последните години си остава изпълнителната власт, в тясно сътрудничество със законодателната власт. Титлата за 2013 г. беше извоювана с противоречиви и необосновани действия в множество сектори, но, може би най-тежкият удар за претендентите беше нанесен по отношение на сектора на електроенергетиката.

Накратко:

-енергийният регулатор ДКЕВР намали цените на електроенергията за крайните потребители с 5% от началото на август 2013 г.;

-това е отчасти възможно благодарения на по-ниски разходи за електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ);

-въпреки че оценката за тези разходи на ДКЕВР към 1 юли е 1,2 млрд. лв. за периода юли 2013 – юли 2014 г., разходите за новия ценови период от август 2013 г. до юли 2014 г. са изчислени при разходи за ВЕИ от малко под 953 млн. лв. (Решение Ц-25, стр. 41) в резултат на предвидено свиване на произведената енергия от ВЕИ;

-допълнително намаление на цената е постигнато благодарение на схема за финансиране на разходите за производство на електроенергия от ВЕИ с постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове, които се изчисляват на близо 500 млн. лв. за ценовия период.

Съвсем очаквано, всичко това води до няколко проблема:

-според чл. 31, ал. 5 от Закон за енергията от възобновяеми източници изкупва се „цялото количество електрическа енергия от възобновяеми източници” и ДКЕВР не може сама да реши да ограничи количеството изкупена електроенергия;

-регулаторът не само намалява предвидените разходи за енергия от ВЕИ, но и не предвижда средства за изплащане на задължения от минали периоди – 317 млн. лв. за периода 2012-2013 г., които се разпределят между НЕК и електроразпределителните дружества (ЕРД);

-евентуално неизпълнение на приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове означава директна загуба за НЕК – оценките варират между 100 и 400 млн. лв., като прогнозата на Министерството на околната среда и водите, изложена на заседание на МС на 10 юли (стр. 28 от стенограмата), е за приходи от 136 млн. евро или 266 млн. лв. Реално тази година се очаква НЕК да получи 85,6 млн. лв., а догодина – 40,3 млн. лв. (последното е записано в средносрочната бюджетна рамка).

За да излязат от кашата, в която сами се забъркаха, управляващите изненадващо вкараха за обсъждане в бюджетната комисия на парламента предложение за въвеждане на 20% такса върху произведената електроенергия от ВЕИ. Такси се въвеждат за покриване на разходите за предоставяне на дадена услуга и тъй като диспечирането на електроенергия от ВЕИ създава допълнителни разходи за ЕСО и ЕРД-а, има логика тези разходи да се покриват с въвеждане на такава такса. Това обаче би означавало, че таксата е с неутрален за бюджета ефект, тогава защо се обсъжда в бюджетна комисия? Не става ясно и откъде хрумна на финансовия министър, че приходите от таксата ще се използват за фискален буфер, тъй като допълнителните приходи са свързани с допълнителни разходи. На извънредно заседание отново на бюджетната комисия се взе решение таксата да отива в нов фонд за енергийни инвестиции и програми, а ден по-късно премиерът казва, че приходите ще се използват за капитализация на енергийната система, но без да дава повече подробности. Положението, с две думи, е прецакано до неузнаваемост (FUBAR).

Въпросът защо новата такса се разглежда от бюджетната комисия не стои напразно, тъй като той е свързан с промени в ЗЕВИ, който е от компетенцията на комисията по енергетика и е редно първо да бъде подложен на обществено обсъждане и чак тогава да бъде внесен за разглеждане в парламента. Друга интересна промяна в закона, е че се променя гореспоменатият чл. 31 по следния начин: на преференциална цена се изкупуват произведената електроенергия от ВЕИ до таван, определен от ДКЕВР, а над него изкупуването е по утвърдена от регулатора цена. Това на практика е цялостна промяна на договорните отношения, при които централите са започнали работа и частично легализира решението на ДКЕВР за използване на по-ниски прогнозни стойности за производство.

Съвсем очаквано всичко това – въвеждане на нова такса и таван на производството, което се изкупува на преференциални цени, не е подкрепено нито с мотиви, нито с икономическа и техническа оценка. Сегашните управляващи изглежда не са се поучили от опита на ДКЕВР да въведе подобна такса, наречена цена за достъп, от средата на септември 2012 година. В средата на юни т.г. ВАС окончателно обяви тази такса за незаконосъобразна. Сред мотивите са:

-> ДКЕВР не е предоставил доказателства, които да обосноват временните цени за достъп;

-> нито регулаторът е изискал, нито електроразпределителните дружества са предоставили доказателства за относимите към дейността разходи, които да обосноват определената цена;

-> определянето на временна цена е било направено по произволен, необоснован и непрозрачен начин, в нарушение на Закона за енергетиката, където е вписано, че цените трябва да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин.

Звучат ли познато?

Обобщение:

-> В далечната 2007 г., след присъединяването на България към ЕС, страната взима решение как да стимулира производството на електроенергия от ВЕИ. Решението се оказва толкова ефективно, че при очаквани инсталирани фотоволтаични мощности от 75 МВт (стр. 194) в края на 2012 г. в страната има 1013 МВтч (стр. 16). Целта е през 2020 г. да се достигне инсталирана мощност от 303 МВтч. При инсталираните мощности от вятърни централи се наблюдава изоставане. При цел от 772 МВтч през 2012 г. в България са инсталирани 677 МВтч, а крайната цел през 2020 г. е 1440 МВтч.

-> Цялата произведена енергия от ВЕИ, която не се изчерпва само до фотоволтаични и вятърни централи, се изкупува на преференциални цени, а оттам води до нарастващи цени на тока за домакинствата и небитовите клиенти.

-> Последното води до нарастващо социално и икономическо напрежение, което кара управляващите първоначално да прехвърлят тежестта на растящите разходи от домакинствата към небитовите клиенти, впоследствие да задържат ценовия ръст и накрая дори да намаляват цените.

-> Свиването на приходите, включително заради намаляване на загубите по мрежата, повишаване на енергийната ефективност и командно административни решения на управляващите на фона на растящите разходи в системата води до сериозни финансови затруднения за участниците. Така например, освен че загубата на НЕК за деветмесечието на 2013 г. се увеличава до 113 млн. лв. в сравнение със 77 млн. лв. за същия период на предходната година, задълженията към свързани лица на дружеството се увеличават с близо 400 млн. лв.

-> За да прикрият грешките на растежа или растежа на грешките си, управляващите се опитват да въведат нови такси за производителите на електроенергия от ВЕИ и едностранно да променят условията, при които централите са влезли в експлоатация.

-> Тъй като грешките в политиката в сектора на ВЕИ не са единствените в електроенергетиката, стремежът на управляващите винаги е да се съберат някакви средства, които след това да се изхарчат непрозрачно, без да е ясно дали не покриват загуби от други любопитни инициативи като хидровъзела „Цанков камък” или АЕЦ „Белене”.

След като електроенергията от ВЕИ създава разходи, трябва да е възможно да се прогнозират и на тази база да се въведе такса, според това кой какви разходи създава. През последната година инвеститори от сектора неведнъж са се изказвали положително за въвеждането на такава такса, но искат тя да е аргументирана, а не се определя на око от администрацията. Нежеланието на управляващите да се срещнат с частния сектор навежда на мисълта за наличие на друг проблем, който се маскира с растящото обществено недоволство относно високите цени на електроенергията.
_____________________________________________________________
Автор: Калоян Стайков
Източник: Институт за пазарна икономика

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби