ПОКЛОН! Не си БЪЛГАРИН ако не харесаш! Виртуозът, красавецът и вечната емблема на родния футбол

снимка: photarhiv-todorslavchev.com

редакция: bradva.bg

Гацо Панайотов - виртуозът, красавецът и вечната емблема на армейците (ТОП АНАЛИЗ)

Неповторимият Гацо Панайотов

„Едно по-разгърнато разглеждане на бизнес-модела на компанията McDonalds, като структура, преплитане и приплъзгване в нея, ефективност, бързина, надеждност и сигурност, трайност и уникалност, много прилича на технологията в играта на уникалния отбор от 50-те години у нас – ЦДНА (ЦСКА).С една малка добавка, че докато 50-хилядната публика чоплеше тиквени семки или гевреци и пиеше жълта газирана лимонада, единасеторката на ЦДНА и поднасяше едни красиви футболни спектакли, каквито рядко след това съм виждал по стадионите у нас и по света. Посещавал съм от 1957 година само мачове на армейския отбор. Играта на този отбор и цялата еманация на динамика, сила, неповторимост, категоричност и резултатна интелигентност бе заразяваща. Този армейски тим доставяше едновременно радост и красота.

И отново опираме до личностите в този уникален футболен ансамбъл. Имах шанса да познавам отблизо всеки от тях. Те всички бяха преди всичко големи мъже и истински спортисти. И по силата на съдбата от този страхотен тим получих един от най-близките си приятели в живота, при това за винаги. Това бе истинско богатство за мен, надхвърлящо всякакви материални, ненужни измерения.

От 1950 до 1963 година централната фигура в структурата на този тим бе Панайот Панайотов-Гацо. С армейската фланелка той има много съществен принос, през този период, ЦСКА да спечели 11 шампионски титли. Дългогодишният капитан и близък мой приятел Стефан Божков многократно е споделял в безкрайните ни разговори по футбола:“Боре, от мен да знаеш и да запомниш едно. ЦДНА бе много голям тим и не бе създаден лесно и за един ден. Но най-голямата футболна фигура в този първокласен тим бе Гацо Панайотов. Гацо правеше стила на игра на целия отбор. Без Гацо нямаше да има ЦДНА от тази класа!“

Животът ме сблъска с Гацо през 1964 година, когато той ме забеляза в качеството ми на капитан на отбора на училище „В. Априлов“ на улица Шипка в София. След 14 месеца убеждaване той ме привлече като негов състезател в детския футболен отбор на ЦСКА. Така започна нашата дружба...

Гацо Панайотов бе една изключително колоритна, харизматична, всеотдайна личност, с блестящи святкащи от радост и любов очи.  Този човек така силно обичаша своите възпитаници, учеше ни индивидуално на неговите уникални специалитети – как се пази пространството и как се пази топката – два много ценни елемента във футбола. Наричаше ни моите бразилчета и с него станахме шампиони за деца на България през лятото на 1966 година. В детския отбор на бате Гацо играехме системата на ЦДНА от славното му време. Панайотов бе много голям психолог, той имаше невероятни разбирания за колективната игра, за игра по звена в определени пространства и зони на терена. Той обичаше играта, изненадата и съвършеннотото във футбола, но най-много ценеше колективната игра с топката и създаването на свободни пространства, което не е проста работа. В тези пространствa основната задача бе да се вкара с идеален тайминг и скорост, топката под формата на извеждащ голов пас. В тези похвати той и като футболист и като тренъор бе световна класа, защото ги владееше и показваше съвършенно. Гацо разполагаше с изключително периферно зрение, имаше очи и на „гърба“ си и странно как, винаги знаеше какви са параметрите на пространствата зад него и умееше да ги използва. За брилянтната му техника, темперният му пас и чувство за тайминг би могло да се добие представа само ако си се допрял в игрова обстановка до него.

Не зная дали Панайотов е чел Конфуций, а и за съжаление и Конфуций не е можал да го наблюдава как красиво той борави с кръглата топка и с каква любов, човещина и доброта той се отнася към своите възпитаници. Длъжен съм да напиша, че това бе най-добрият учител, когото съм срещнал по анцуг, потънал в пот на зеления терен. Защото този гениален футболист имаше една изключително финна душа, душа на творец, на талант, на създател и едно огромно сърце, което излъчваше благородност и човеколюбие. И удовлетворение, че предава нещо на следваща генерация и я възпитава на любов към упражняването, на любов към Клуба, обич и доверие към колегите и голямо уважение към футболната топка. При него научих схващането, че топката е дванадесетия играч в един отбор и тя трябва да се гали. Бате Гацо буквално я галеше.

И когато Гацо Панайотов приключи през 1968 тренъорската си кариера в качествоото на помощник-тренъор на мъжкия отбор на ЦСКА, той не отиде никъде по други клубове, независимо,  че имаше много предложения. Той имаше статут на футболна легенда. Твърде млад и неизползван максимално, той се отдаде на семейството, помагайки активно на своята съпруга Веса Василева, която създаваше едни от най-качествените, с международна стойност картини, сътворявани в България през втората половина на миналия век.

И както казва Конфуций, Гацо живя достойно, остана винаги честен и верен на себе си! За това му свалям шапка и му се покланям дълбоко!“

Откъси от книгата на майстора на спорта от ЦСКА Борислав Сретков, „Защо и Как Китай, 2018“

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби