Как се гради клубна култура на международно ниво, или ето защо ЦСКА не е отбор, а легенда от световните терени

илюстрация: cskasofia.com

редакция: bradva.bg

За високата Клубна Култура в ЦСКА

„Ние не играем сами Играта.  Освен Мотивация, Обстановка, Правила и Сръчности, в нейната структура съществува и компонентa „ ДРУГИ“. Кой друг участва в играта?. Извън отбора, играчите в него, срещат навън две нива на взаимодействие – едно конкурентнно и второ на сътрудничество. Нивото на сътрудничество определя в голяма степен успешното водене на играта. В един футболен клуб например, това е един микс от 5 елемента: собственици на клуба, менажери, включително тренъори, състезатели, публика и поддръжници като медии, лобисти и детско-юношеските школи.

Във футбола, на първо място в групата на поддръжниците поставям Публиката. Не съм срещнал футболист, който да има голямо настроение да играе пред полупразни трибуни. Защото играта, било в театъра, в киното, на стадиона или в концертната зала, се води единствено заради публиката. Ако няма публика, значи играта си е загубила смисъла.

Съществен принос за големите международни успехи на футболният тим ЦСКА, през цялата му 70-годишна история има армейската публика. Моите лични впечатления от участията ми в продължение на 3 години в юношеския отбор на клуба и 8 години в първия представителен отбор до 1979 година, ми дават основание да смятам, че ЦСКА разполагаше с една много искрена, всеотдайна, вярваща в отбора и успеха публика. И в онези години най-ценното бе, че тя бе навсякъде из България. Нека кажем, че поне половината българско население живееше от петък до понеделник с изпитанията, изявите и духа на ЦСКА. Мачовете на юношеския ни отбор се провеждаха редовно преди срещите на батковците-футболисти, но понеже те бяха велики, ние също играехме пред препълнени стадиони. Срещите на ЦСКА в градовете на България се превръщаха в истински празници, стадионите по дефиниция не можеха да поемат и половината желаещи да седнат на трибуните, защото те прииждаха от целия съответен окръг. Рейсът на отбора не можеше да си пробива пътя след приключване на срещата без пилотен автомобил. Или футболният отбор на ЦСКА имаше една неподправена, въодушевяваща всеобща подкрепа ии би могло да се каже, че в и в този смисъл бе едно национално богатство!

Когато през 1974 победихме Байерн, Мюнхен на националния стадион в София , но без да успеем да го елиминираме от Турнира на Европейските шампиони с общ резултат, немската преса писа, че „баварците геройски са се защитавали на софийския национален стадион , един Котел на Вещици, ритайки безразборно топката извън наказателното си поле“. Ами къде са виждали и чували те такава емоционална и предана публика, разгрявана и обучавана още през 50-те години на миналия век от славни играчи като Гацо Панайотов, Божков, Иван Колев, Крум Янев, К. Ракаров, Жоро Найденов и други? Цесекарската публика е преминала през една много качествена школа и в онези години показваше една безкрайна благодарност и обич към динамичните мъже в червени фланелки на терена. Това е истината!

Когато си мисля за организацията и ефективноста на големите китайски технологични концерни, създадени за нула време и за правило номер 3 в китайския бизнес („Търпението е ключът към успеха“),и правило 9 („Когато сте оптимистично настроен, мислете за правило номер 2 : Нищо не е лесно“ ), се връщам в историята на футболния клуб ЦСКА. Всички са знаели преди 70 години, че за да създадеш тим от европейска класа никак не е лесно. И това е било съчетано с един огромен оптимизъм, фокусирана вяра и търпение като ключ към успеха. Залага се изключително на млади таланти, които се развиват в една специфична „кухня“, като закалени, морално-волеви, целеустремени, с високи способности и най-важното – мислещи, експериментиращи и носещи лична отговорност състезатели.

Специалистите като Крум Милев и функционерите, които са изградили след 1948 година ЦСКА  (тогава ЦДНА) са знаели простата истина,  че в една организация най-важният актив са хората. Те са в основата на големите успехи.  Привличат се най-качествените и в клуба е наложена система за саморазвитие, самооценка и една безкомпромисна конкурентна обстановка.

Създава се и система от стимули – материални и нематериални. Вторите играят първостепенна роля. Както във всяка силна компания, се създава и една оптимална структура, с много опростена йерархия, включваща и системи за тренировъчен процес, подбор и селекция, проучване на противниците, работа с медиите, тренировъчна база, отлични терени, красив стадион в паркова обстановка, транспортна логистика, образование и учене, жилищно устройване и т.н..

В клуба се налага армейска, шампионска култура. Това е много важен елемент и в управлението на големите концерни. Културата в клуб ЦСКА формулира много точни ценности, норми и неподлежащи на дискусия възгледи. Сред тях са тези за клубната чест, визията за лидерство, метода на личния пример, чувството за принадлежност към нещо голямо, уважението към публиката, жертвоготовноста и всеотдайноста в големите състезания, целите са високи и обединяват всички и всичко. На състезателите се делегира максимална отговорност и успоредно с това правото да експериментират, да творят, но да знаят, че са част от един тим и това не е индивидуален спорт. Тази култура обхваща едно разбиране, че за да станеш шампион, при това трайно, трябва да е тежко в тренировките за да е леко в самото състезание. Самодисциплината се издига в култ.

И така клубните Култура, Структура, Стимули и Хора, взети в комплекс, си поставят стратегически цели. За тяхното постигане работят всички, всеки ден и по време на всеки мач. Или става въпрос за едно тотално постоянство и един неспирен процес на иновация и повишаване на клубния потенциал, с една допълнителна цел – конкурентноспособност на терените в чужбина.

В така описаната картина има разбира се и един висш мениджмънт, който дава път на всички инициативи, наблюдава ги и опъва над отбора един „чадър“. Това бе висшето военно командване на държавата, което за щастие на всички хора от клуба, винаги е отделяло огромно внимание не само на футбола, но на армейския спорт като цяло. Един от най-големите приятели на футболния отбор, а и на целия спортен клуб с 34 вида спорт, бе армейският генерал  Добри Джуров. Той бе един учил и семинария военен, много сериозен, много задълбочен, много дисциплиниран и много добър и мъдър човек. Всяка сутрин от 6.00 ч. той бягаше крос и играеше тенис, дори и в напреднала възраст. Не зная дали е чел Дао, аз започнах да го чета през 2002, но той спазваше всички принципи на мъдрото управление – заставаше  най-ниско, както водата в моретата, заставеше не отпред , а отзад зад клуба, никога не парадираше с власт и влияние. Добри Джуров имаше благородно , голямо сърце и обичаше безкрайно спортистите. Но той и хората около него, като генералите Матей Матеев, Стою Стоев, Момеков и други, знаеха най-важните неща за работа с хората – обичаха ги,  делегираха им свобода и отговорност, имаха им пълно доверие. И във футболния отбор никога не бе чувстван натиск от горе. Футболистите, бих казал имаха статут като на оркестрантите от знаменитата Белинската  Филхармония. Внушено им бе, че са големи личности, че са таланти и творци, че правят един голям спорт и най-важното, че това е техния отбор, а не на някой собственик или министър, или бизнесмен днес, и те са оценени и признати като открояващи се субекти-личности , а не някакви си футболистчета, които изпотявайки се гонят топката. Голямо признание, уважение, обич, доверие – това получаваха и чувстваха армейските футболисти по времето на Социализма и това бе част от културата на Спортен  Клуб ЦСКА от периода 1948-1988. Но той работеше под опънатия „чадър“, като една затворена единна система, в която всички ресурси, включително и времето, се използваха най-ефективно и рационално в името на високите цели. Защото знаем поговорката – много баби хилаво дете. Или в клуба се работеше на високи обороти и без всякакво външно вмешателство.

Армейският футболен клуб ми предостави неповторимата възможност и привилегията да участвам в голямата футболна игра на шампионско национално и международно ниво. А това предполага предполага уникални нива на взаимодействие и противодействие с топ-състезатели. Към имената на суперзвездите от нашия тим , за които съм отделил много редове, съм длъжен да добавя имената и на няколко универсални армейски футболисти, с които съм дишал шампионски въздух в непосредствена близост на терена и които така или иначе си бяха твърда  европейска класа, независимо, че не им бе даден ореол на такива. На първо място това е моят близък приятел, много организиран, точен, умен и невероятно стабилен футболист,  Божил Колев. Другият невероятно всеотдаен, скромен работяга и универсал на терена бе Паро Никодимов. От двамата съм учил и усвоявал доста неща. Много динамични, мъжки момчета от този изключителен колектив бяха Данчо Филипов, Иван Зафиров, Цонъо Василев , Марашлиев и Пламен Янков.

В контекста на противодействието, ЦСКА ми подари богатството да заставам с успех в директно съревнование със световни имена и футболни национали като Ари Хаан и Йохан Неескенс (AЯКС), Бекенбауер, Брайтнер и Хъонес от Байерн,  Марко Тардели и Каузио(Ювентус) , Рощо и Ларке (Сент Етиен), Дейна (Легия Варшава), Г.Нетцер (Борусия М), Блохин и Буряк (Динамо Киев), Марио Кемпес и Райнер Бонхов (Валенсия), Рене Ботерон (ФК Цюрих). В допира с тези футболни лидери научих много за тънкостите и истините в голямата игра на най-високите нива. Това са едни незабравими моменти за мен, една уникална школа, за което съм безкрайно благодарен на моя клуб ЦСКА !“

Откъси от книгата на майстора на спорта от ЦСКА Борислав Сретков ,“ Защо и Как Китай“, 2018

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби