Идат Вълчи празници и Вълча Богородица – ето какво не бива да правим, за да се предпазим от Злото

loading...

 

Дните след Архангеловден (8 ноември) са на особена почит в народната традиция. Те носят и интересното име “ Вълчи празници “ (Вучляци, Дзверини дни), а различните ритуали, които се извършват тогава, имат за цел да умилостивят вълците.

На различните места в страна­та ни Вълчите празници се празнуват по 3, 5, 7 или 9 дни.

Почитането на вълка има старинна митологична основа.

Народната вяра го свързва с древно божество на гората и отвъдния свят. Вълк е бил тотемно животно за прабългарите (включително на ханския род Дуло) и за някои славянски племена.

Къс­ни християнски легенди го свързват с дявола, а кучето – с Бога. Най-ярък представител сред вълчото царство е Куцалан , Кривият вълк, който води глутницата. Една легенда разказва, че Архангел Михаил навързал вълците и ги повел след себе си. Затова вълчите дни са прикрепени към неговия празник.

Накрая ос­танал само Куцият вълк, който се почита на осмия ден (16 ноемв­ри), известен като Вълча Богородица. Нейната празничност се определя от митологич­ния образ и реалната заплаха от вълка за сто­паните и: тяхната стока.

На този ден жените строго спазват определени забрани: думата вълк не се произнася; не работят с вълна, не кроят и шият дрехи, защото вярват, че човек, облечен с дреха, изработена през тези дни, ще бъде нападнат от вълци; не похващат остри предмети – игли, ножици, гребен, дарак, за да не ги стигнат зъбите на вълка; не перат, за да не се пенят на вълците устата.

В навечерието на Вълчата Богородица ножиците се връзват с червен конец – да не се отварят устата на вълците, а жените мажат с кал огнището, за да залепят устата и очите на вълка.

Друга забрана, която се е спазвала, е да не се излиза извън дома след залез слънце и да не се изхвърля пепел от огнището на двора.

Ако все пак мъжът излезе извън дома, жената вдява след него 3 пъти червен конец.

Българите вярват, че вълчият вой вещае болест, глад или смърт. Сънуването на вълк също е лошо предзнаменование. Ако вълк гони някого насън, смята се, че го очакват беди, сторени му от голям душманин.

На места в Западна България на 14 ноември се отбелязват Мратинци, Мратиньок – останали от езическата епоха, обредно-магически практики.

Мратински дни или Вълчи празници се наричат дните след Архангеловден до 21 ноември. В миналото се изпълнявали ритуали за предпазване от вълци по време на тези дни. В народните представи нощите от 14 до 21 ноември са много по-лоши от Мръсните дни, защото през тях човек може да се разболее от различни болести.

Според вярванията, в този период от време, по земята бродел зъл дух „Мратиняк“ – черен на цвят с перушина и големи зелени очи – така си представяли демона, който морял кокошките.

Най-старата жена рано сутрин взимала жертвеното животно – черна кокошка или петел – Мратинче и го поставяла на прага с главата към вътрешността на къщата. Опирала ножа до врата на пилето, а по-младата питала: „Какво колиш?“.

По-възрастната отговаряла: „Коля мратиняк“ и го заколва с думите: „Не те колим ние, коли те Мратиняка“. Главата и краката стопанката връзвала с червен конец, в човката слагала живо въгленче и ги закачала до огнището. Пилето се сготвяло. Така смятали, че омилостивяват духа и предпазват къщата и домочадието от уроки, духове и таласъми. Воденичката, жлъчката и перушината запазвали – защото смятали, че имат различни целебни сили.

Последният ден (21 ноември) народът смятал за най-страшен. Предците ни почитали на този ден Куцуклан (така е кръстен и самия ден) за да го омилостивят и да спасят хората и стадата от вълците. Празникът на места е наричан и Вълча Богородица, най-вероятно защото съвпада с християнския празник Въведение Богородично, който също отбелязваме на 21 ноември.

Източник: За Жената

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби