Изтичане на мозъци или “миграция по бедност”?

loading...

Какви са моделите на българската миграция и причините за нея? Кой печели и кой губи от изтичането на мозъци от страната? Кой се страхува от „миграцията по бедност“? Георги Папакочев събра няколко мнения на участници в организираната от Фондация за свободата „Фридрих Науман“ дискусия в София:

Д-р Рене Клаф, ръководител на регионалното бюро за Централна, Източна и Югоизточна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия на Фондацията  припомни, че България и Румъния са ползуват от пълните свободи, които ЕС  гарантира на своите граждани, в това число да работят  и да живеят в друга държава. Той, обаче предупреди, че в Германия, това се посреща с опасения. „Колко хора ще дойдат от България, какво ще означава това за германския пазар на труда или за социалната система, особено когато  става въпрос за онези имигранти, които не желаят да се интегрират  в немското общество? Дебатът, който се води в някои германски медии показва, че свободите, които ЕС дава на своите граждани, са на път да го изправят пред поредната криза. Ние либералите  смятаме, че  е опасно тези развития да се обсъждат в светлината на стереотипи и предрасъдъци. За нас е важно да говорим за фактите и да разграничаваме възможностите и предизвикателствата, върху които да формулираме своите заключения и препоръки“, подчерта д-р Клаф.                

Китайски заварчици в България                

Доц.Даниела Бобева, заместник-министър председател по икономическото развитие на България,  акцентира върху отсъствието на национална политика по задържане на „мозъците“ в страната. Тя призна, че не знае друга държава да е преживявала такива значими промени свързани с емиграционни потоци за толкова кратко време. „Въпреки още високата пезработица и намиращата се в трудно положение икономика, вече се наблюдават някои признаци на подобряване – наблюдава се, например,  дефицит от 1000 квалифицирани заварчици и затова се налага да наемем от Китай. Преди сирийската криза си мислехме, че в България няма как да дойдат чужденци, защото не е достатъчно привлекателна. Оказа се, че България става все по-привлекателна за имигрантите“, отбеляза българската вицепремиерка. Тя подчерта, че емиграцията винаги е двустранна – между приемащата и изпращащата страна и поради това не би възприела силно драматична позиция по темата, защото е добре, че висококвалифицирани българи са избрали да живеят в Европа. „Ако този общ пазар, на който ние сме част, наистина печели от тях, това е добре. Не съм чак такъв патриот по този въпрос. От друга страна е много важно да се насърчава имиграцията в посока връщане“, подчерта доц.Даниела Бобева.

Добрата и лошата миграция                     

Според Александър Граф Ламбсдорф, член на ЕП и заместник-председател на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа,  миграцията е нещо, от  което Европа има нужда за ефективно разпределение на своята производителонст и  на ресурсите на общия пазар. „Дебатът в Германия, свързан с миграцията, сега е фокусиран върху „българите“ и „румънците“ и по-точно върху ромите. При нас не се говори за интелигентните студенти, за учените, изследователите, за интегрираните на германския пазар на труда хора, които допринасят за икономическия растеж, а за миграцията по бедност“, изтъкна евродепутатът и припомни, че  в Германия също се наблюдава изтичане на мозъци и страната  губи от  високо квалифицираните специалисти, които заминават за САЩ . „Онова, което предизвика активен политически дебат в Германия е свързано с големите групи роми и техни семейства, които мигрират в градове като Дуисбург, Дортмунд, Кьолн, където съществуват проблемни райони и мнозинството от населението в тях се чувства застрашено. Моето наблюдение е, че икономическите нужди и реалности се сблъскват с психологическия стереотип. Когато пристигне в съответната страна мигрантът е „друг“, „чужд“, той „иска нещо“, той е подозрителен и веднага поражда ответна реакция. От икономическа гледна точка над 90 на сто от българите в Германия имат работа и допринасят за немското общество. Поради това за нас като политици най-важното е да задържим общественото внимание върху „добрата миграция“, подчерта Александър Граф Ламсдорф.

Инвестиции и бедност                  

Председателят на Съвета на Института по пазарна икономика Красен Станчев беше категоричен, че драматичната бедност през 1997 – 1998 година в България е била изцяло в резултат на тогавашното правителство /на Виденов/. “Отново сме изправени пред повторение на опитите за налагане на същите модели и това е много опасно, тъй като в момента нивото на бедност сравнено с 1997 година би било 10 пъти по-ниско!“, предупреди икономистът. Според него преди кризата реалния доход на средния българин е бил 17 пъти по-нисък от дохода на средния германец. „ Разбира се съществува малцинство мигриращи българи / 1.5-2%/, повечето от ромски произход, които се опитват да се възползуват социалните системи на европейските страни, но повечето от тях не отговарят на изискванията за получаване на подобни помощи и обезщетения, така че някои страховити твърдения са неверни“, каза Красен Станчев. Той отбеляза  и  явлението „обратна миграция“ към България и Румъния, което е свързано с преките чуждестранни инвестиции. „През 2007 – 2008 година България поставя „световен“ рекорд за чужди инвестиции, които възлизаха на 30 на сто от БВП. Тогава  60% от всяко спечелено евро в България било свързано с тези инвестиции. Сега положението е съвсем друго...“, смята Красен Станчев.

„През 2006 година българите в чужбина са финансирали 30 хиляди средни дохода на лица в страната. В момента българите в чужбина със своите преводи допринасят за средния доход на 300 хиляди лица, като в реална стойност този доход се повишава“, посочва икономистът. Той добавя, че  средствата дошли от емигранти и гастарбайтери представляват 80 на сто от бюджетните разходи за образование, 70 на сто от разходи за здравеопазване, а  50 на сто от пазара на апартаменти в София също се финансира по този начин.

Кой тика нагоре икономическия растеж?

„България изглежда доста добре в сравнение с други страни. Парите, които се изпращат от сънародниците ни в чужбина  представляват  между 2.5 и 3% от БВП, в Албания те са около 10 на сто, в Румъния -  над 6 на сто. Не говоря за други страни като Армения, където се говори за 15-16 на сто.  От друга страна най-големият работодател в България, с изключение на държавната администрация, е IT сектора, в който работят около 45 хиляди човека с  месечен доход над  2000 евро.  И само поради тези два фактора  - парите на българите от чужбина и IT специалистите – дори на фона на миграцията и демографския срив, БВП в България ще продължи да нараства с 0.5 на сто!“, заключава оптимистично Красен Станчев.

 

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби