Спрете глобалната икономическа злоупотреба

loading...

Преди два века лекуването на множество болести чрез пускане на кръв е често срещано, тъй като се е вярвало че така болният ще се отърве от бацила, причиняващ болестта. В резултат на това лечение, повечето пациенти се влошават, а не малко умират. Нещо подобно се случва и днес с глобалната икономика. Повечето страни по света в момента страдат от некомпетентни политици, които си играя на икономически доктори.

Повечето развити икономики са се запътили към фискалната пропаст, заради неразумната  политика на правителствата, чието харчене нараства по-бързо от икономическия растеж през последните години. Само седем от 38-те големи не-петролни демократични страни, които сп. Икономист наблюдава всяка седмица са в стабилно фискално състояние (икономическият им ръст надвишава годишните дефицити, така че отношението дълг към БВП не нараства). Тези страни са Австралия, Чили, Мексико, Сингапур, Южна Корея, Швеция и Швейцария. В случай, че не сте жители на нито една от тях, подгответе се за трудни икономически времена.

Както семействата, фирмите и евентуално правителствата трябва да разберат, в случай на нарастване на разходите с повече от ръста на приходите, нищо хубаво не ги чака. Разбира се, понякога е възможно приходите да бъдат временно увеличени. Членовете на едно семейство могат да започнат допълнителна работа или да работят извънредно, фирмите - да увеличат продажбите, а правителството – да увеличи данъчните приходи или такси. В повечето случаи единственият работещ изход и в трите примера е да се намалят разходите или поне да се ограничи тяхното нарастване.

Политиците са склонни да подкрепят по-голямата държава, защото тя им дава повече власт – затова и те имат естествена склонност да се опитват да увеличават данъците, вместо да режат разходи. В повечето случаи, данъците, носещи най-малка вреда, са тези върху потреблението – те разпространяват ефекта си върху цялото население. Политиците обаче знаят, че рискуват да предизвикат обществено недоволство и предпочитат да прокарат данъци, с които да облагат само определени групи хора, например „богатите”.

Ще използвам за пример за неразумна икономическа политика и лоши данъчни решения три богати юрисдикции  – най-голямата е САЩ, Франция като пример за голяма страна и за много малка страна, която на практика има самостоятелно управление, но е формално територия на Великобритания -  Каймановите острови. Независимо от разликите в  мащаба, и трите показват сходни симптоми. Политическите лидери и в трите предписват едно и също смъртоносно лекарство - – увеличение на данъците за най-продуктивните и за капитала.

Съотношението на държавни разходи към БВП и в трите страни значително се покачва – явление, което не може да продължи дълго и ще има силни негативни ефекти в бъдеще. Единственото решение е покачване на икономическия растеж и/или намаляване на харченето. Вдигането на данъчните ставки върху труда и капитала намалява икономическия растеж. Дори и вдигането на данъците краткосрочно да повиши приходите в бюджета, нищо няма да се промени щом разходите растат по-бързо от БВП. Няма ниво на данъчно облагане, което да покрие прекомерния ръст на държавните разходи.

Президентът Обама на САЩ, президентът Оланд на Франция и премиерът Макийва Буш на Кайманите предполагат, че техните предложения за увеличение на данъците няма значително да понижат икономическия растеж и да спрат създаването на работни места. Най-вероятно си мислят е че данъкоплатците с високи доходи ще се примирят и няма да търсят начини, законни или незаконни, да избегнат допълнителното облагане, което ги ограбва. И двете „героични” предположения са теоретично и исторически неправилни. Намаляването на държавните разходи ще стане още по-трудно, защото ще се увеличи търсенето на помощ от държавата от населението, тъй като икономиката ще се забави, заради високите данъци.

Ситуацията с държавния дълг е дори по-сериозна отколкото таблицата показва, не само за посочените три юрисдикции, но и за почти всяка друга страна. Непокритите задължения за различни трансфери (пенсии например), не са включени в сметката и в повечето страни те надвишават в пъти дълга.

Страни като САЩ имат и предоставени гаранции на банки и други финансови институции, както и на домакинствата за техните ипотеки. Французите също имат дългове към редица институции/структури в Европейския съюз, които може би надвишават официалния им държавен дълг. Даването на подобни гаранции прилича на човек, който има повече дългове отколкото активи, но който все пак става поръчител по ипотеката на съседа си. Да се твърди че настоящата глобална финансова ситуация наподобява къщичка от карти ще е обида за последната.

 

*Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" на 13 август, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Михаил Михайлов – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.

Източник: Институт за пазарна икономика

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби