Черноморските опасности от изток

loading...

Ще се превърне ли източната българска граница в Черноморска зона на несигурност? Някои геополитически последствия от изостряне на кризата около Украйна разглежда Георги Папакочев:                                                 

Събитията в Украйна и анексирането на Крим от Русия внезапно превърнаха Черно море в опасен район. След съвместните учения на военни кораби на Румъния и България, там остана да патрулира американският ексадрен миноносец „Тръкстън“. Турският премиер Ердоган предупреди Москва, че Анкара ще затвори Босфора за руски кораби ако бъде приложено насилие над кримските татари. Успоредно българският  президент Плевнелиев свика извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност заради потенциалните рискове за страната, а основните политически партии успяха да се изпокарат по въпроса за политиката към Русия. В тази обстановка германската канцлерка Меркел обяви, че заради референдума в Крим  „Русия се е самоизолирала от световната сцена, а в Монтреал бившата американска държавна секретарка Хилари Клинтън предупреди, че ако руският президент Путин не бъде наказан заради действията си в Украйна, и „други страни, които са близо до Русия, могат да станат обект на агресия“.

Новите бежанци?                    

Появиха се и първите симптоми за появата на бежанска вълна. След посещението си в Киев на 14 март, външният министър Вигенин каза, че при ескалация на напрежението може да се наложи България да приеме украински бежанци и допълни, че интересът на доста украински българи вече е насочен към срочно получаване на визи и придобиване на българско гражданство, макар че до този момент „няма настроения за напускане на родните им места“. В Сърбия, обаче, бежанците от Украйна вече са факт. Според представител на Центъра за защита на кандидатите за убежище, цитиран от БТА, при тях вече са се появили украинци от двете страни - Киев, Донбас и от Крим, които казали, че бягат от "пълното безвластие и хаоса на улиците“,  къдто езикът на който говорят можел да бъде „повод за агресивност от страна на радикални групировки“.

Черноморската граница „Изток-Запад“

Така спокойният доскоро и военно неутрален Черноморски регион, вече придобива друго геополитическо значение. Според Стефан Попов, изпълнителен директор на неправителствения институт за публични политики РискМонитор, в случая не става въпрос само за пренос на газ и доставки, а за появата на нов „генератор“ на глобално напрежение, което ще се усеща през следващите години. „Не виждам как след анексираненето на Крим, Черно море ще бъде гледано по досегашния  неутрален и спокоен начин като някакъв географски симпатичен регион, тъй като тревогата която украинската криза породи е глобална и тя се усеща основно в световните външнополитически центрове в Европа и САЩ. Районът ще бъде много по-наблюдаван, вниманието към него ще се повиши, като там е възможно да се появят различни напрежения, които вече ще засягат изтока и запада в едри мащаби. Досега кризите бяха локални, но кримската криза вече не е такава, защото тя нарушава символичната граница между Изтока и Запада“, смята Попов.

Черноморска зона на несигурност

Евродепутатът от ДСБ Светослав Малинов от своя страна е убеден, че сме свидетели на събития с дългосрочни последици, като върху  проблемите на българските граждани ще легне и сянката на случващото се в Украйна. „ С анексирането на Крим се създава  нова обща зона на несигурност за България и Румъния. Това е прецедент след края на Студената война, осъществен от Русия на европейска територия. България и Румъния, които се намират до границите на подобен район, се оказват потърпевши тъй като тяхната Черноморска зона на несигурност става непривлекателна за инвестиции и за дългосрочни ангажименти в икономическата сфера. Освен това енергийната зависимост на България от Русия се превръща в  огромен проблем -  досега тя беше някакво неудобство, създаваше частични затруднения само през зимата, докато днес независимостта на енергийните доставки от Русия трябва да бъде дефинирана като национален интерес не само на България, но и на цяла Европа“, смята Малинов. Според него форсираното приемане на Румъния и България в Шенген би могло да бъде първа стъпка в организирането на новата рамка, в която ЕС ще действа спрямо Русия отсега нататък. „ Не можем да не използуваме примера от войната в бивша Югославия и събитията през 1999 година. Тогава нещата за България можеха да се развият по изключително лош начин, но на финала получихме покана за членство в НАТО и ЕС. Сега е възможно всичко да се развие отново по подобен начин“, допуска Светослав Малинов.

Кризата като аларма     

Анализаторът Стефан Попов очаква украинската криза да подейства пробуждащо за хората в България и Румъния. „До този момент говорим за „Белене“, за „Южен поток“ и за цялото нахлуване на руски капитали в България като за бизнес, икономика, които властта успява да „пробута“ като изгодни стопански проекти. Нима  не е ясно за какво става дума? За  същото, което се случва в Украйна и Крим по един подмолен, прикрит със стопански намерения начин. Затова едно влизане в Шенген ще привлече България и Румъния повече към центъра на Европа, който е склонен да се радикализира от гледна точка на ясното очертаване на границите с Русия“, заключава Стефан Попов от РискМонитор.

Автор: Георги Папакочев

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби