Съдът като ядосан горски

loading...

В двубоя между българското правителство и „Лукойл Нефтохим Бургас” АД се намеси административният съд, който спря предварителното решение на митниците да отнемат лиценза на рафинерията за производство и складиране на горива. С което попари първоначалния ентусиазъм на кабинета в поривите му за борба срещу монополистите.

Административният съд отвърна на удара на кабинета срещу „Лукойл” почти светкавично с ясното съзнание, че изпълнителната власт в лицето на шефа на митниците Танов ще обжалва решението пред Върховния административен съд, а същинското дело дали лицензът на рафинерията е прекратен законно или не, ще се гледа в края на месеца. С постановеното на първа инстанция отнемане правото на рафинерията да произвежда и складира акцизните горива, съдът на практика подсказа на правителството няколко неща, като например, че последната дума за изхода на започналата война ще има съдебната власт, че дали и как се спазват законите ще определя не друг, а именно съдът, че каквото и да внушават някои министри, магистратите по определение са независими, че „дърпането на опашката” на облечените със законова власт хора в тоги може понякога да забавлява политиците и жълтите медии, но подобно занимание едва ли е продуктивно както за самите „веселяци”, така и за държавата.

Топчето пукна!

Всъщност на изненаданата от удара срещу „Лукойл” проправителствена пропаганда й беше нужно време за да влезе във верния тон и набере съответните обороти. Но бързо след първоначалното объркване дали не става въпрос за игрички между бизнес-приятели, при това изчислени така, че да бъдат следени само отдалеч от протягащата се по плажовете опозиция, конфликтът беше дефиниран – започнала е титанична борба на премиера Борисов и неговия кабинет срещу най-богатата компания с руски интереси, управлявана от съвсем доскорошен негов приятел и упражняваща практически монополно положение в производството и пазара на течни горива, а съюзници на правителството във величавата битка за спазване на законите са всички местни партии, в това число и от левицата, като слова на подкрепа се чуха дори от белокаменна Москва! Играе се ва банк, отстъпление няма да има, победата е наша и…

Криво седи – право съди

…внезапно се появява съдът. Същият онзи съд, който понесе поредната плесница по врата в най-новия мониторингов доклад на ЕК през юни и който от години насам се тресе от всякакъв вид скандали. Същата онази институция, която е неизменна мишена на горчивия вербален патос на вътрешният министър, а нерядко и на самият министър-председател, една от видовете власт, която българските депутати вече второ десетилетие все реформират, попълват кадрово, усъвършенстват, величаят, като в същото време неуморно подменят нейните правомощия с поредните закони, актове, правилници и какво ли още не! В резултат на което България наскоро се оказа почти на дъното сред 66 държави според авторитетен американски индекс за върховенството на закона, а коментари около констатирания срив посочиха, че правителството често се усещало над въпросното върховенство.

Game over

Ако използуваме веселата алегория на популярен виц от 40-те години на миналия век, ролята на горският, прогонил от планината шумно стрелящите се един друг партизани и стражари, и този път ще изиграе съдът. Просто така е в демократичните общества. В коя своя национална или международна инстанция или от какъв вид – едва ли има значение. А щетите около пукотевиците за горивата на „Лукойл” отново ще бъдат платени от българския данъкоплатец. Същият, който наивно чака цените на бензините да паднат, а те все хвърчат монополно нагоре.

Георги Папакочев

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби