В нощта на куция Васил

loading...

Ще донесе ли ромската Нова година по-добро бъдеще на своите чада? В какво днес е тяхното истинско спасение?

В полунощ на 13 срещу 14 януари ромите посрещат своята Нова година. Празникът се нарича Васильовден или Банго Васил, свързан е с вековни ритуали и романтичен фолклор. В една от приказните истории се разказва как огладнелите роми захванали да събират къпини за да се нахранят, нацапали лицата си в лапането и заприличали на черни дяволи. Видял ги дяволът и си казал: „Тези май са по-дяволи от мен” и за да ги накаже, ги подмамил да минат по един мост. Когато стигнали по средата, дяволът разрушил моста и ромите започнали да падат във водата. За да помогне на хората, благоверният куц Васил започнал да моли Господ да прогони Сатаната, мостът се затворил и ромите се спасили.

Грамотност има, грамотност няма

През септември 2012-та германската медийната група RTL излъчи тв-репортаж от Берковица, където половината възрастни роми от градчето разположено в най-бедната Северозападна част на България, посещават часове по ограмотяване за да подобрят своя живот. На фона на участниците в лятната образователна програма авторите на репортажа посочва, че ромите в България са около 700 000, сиреч около 10 процента от населението в страната, но за разлика от българите, сред които неграмотните са едва около 0,5 на сто, при циганите неграмотността достига 12 процента. Пред камерата директорката на местното училище коментира, че сред основните причини за мизерията и необразоваността на това малцинство са ранните бракове. Учим ромите как да се предпазват от нежелана бременност, както и на правилата на личната хигиена, добавя педагожката от Берковица и уточнява, че много от циганите не изпращат децата си на училище, тъй като нямат средства да ги облекат и обуят, липсват им средства за транспорт. Не всички цигани в България са така бедни, сред тях има търговци и лихвари, които пращат децата си на училище с желанието да им осигурят по-добро бъдеще, но дори и в тази група младежи малцина завършват образованието си, констатира преподавателката.

Говорите ли ромски?

И за да стане „дяволът” още по-черен, неотдавна лидерът на Евророма Цветелин Кънчев обяви пред просветния министър Трайков, че е против задължителното изучаване на ромски език в училищата за да не води това до етническо напрежение там, а и според статистиката през 2011-та година нито един ученик в България не е изучавал ромски език. По този повод социоложката от Философския факултет на СУ”Св.Климент Охридски” проф.Майя Грекова определи ситуацията като сигнал, че интеграционния процес в училищата не върви, а ромските родители се опасяват, че децата им ще станат обект на още по-засилени негативни нагласи. Юристът Орхан Тахир от своя страна припомни, че още от 80-те години на миналия век говоренето и употребата на ромски език на публични места бяха забранени от комунистическата власт, макар че днес законодателството гарантира възможността за изучаване на майчин език. Но и кой да преподава на младите роми на техния език, след като подготвени вече учители сега са безработни, занимават се с друго, а много от тях вече са емигрирали, отбелязва правозащитникът.

Камбаната бие

В България няма ромски училища защото всички са български, но дори там, където ромски деца влизат в клас, българчета обикновено не учат. Това по същество ги прави училищата сегрегирани, а процесът на десегрегеця от една страна няма алтернатива, но от друга – той не се случва нито ефективно, нито смислено, посочва Мая Косева от Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. Самите учители не възприемат ромските деца равностойно, не ги третират по такъв начин, а ние очакваме да ги приобщят към училището и към останалите ученици, смята експертката. Нейният колега от Центъра Марко Хайдиняк допълва, че специалистите отдавна бият тревога, че нещата не вървят добре и трябва да се направи нещо, но следва онези, които вземат решения да отговорят дали чуват тревожните сигнали , дали имат волята да направят нещо и дали, всъщност, по-голямата част от българското общество не желае още по-високи стени и по-широка етническа пропаст между него и ромите.

Дядо „Банго Васил”?

В полунощ на ромската Нова година Куцият Васил ще пристигне в ромските къщи брадясал и уморен от дългия си път за да пожелае късмет и здраве на възрастните и да раздаде подаръци на децата. Дали обаче само с молитвата си: „Махни се Дяволе, в името на Бога!” спасителят и в бъдеще ще поправя разрушените мостове между роми и българи? И дали вълшебствата на Банго Васил всъщност не се крият в образованието и интеграцията на неговите хора? И кой наистина би трябвало да бъде техният спасител днес?

Въпроси, въпроси, въпроси…Макар и празнични!

Георги Папакочев

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби