Методи Методиев: България и Сърбия - а сега накъде?

loading...

Отминаха поредните парламентарни избори в Сърбия, които нашите родни политици, оплетени в собствените си и нашенски проблеми едва ли са забелязали особено. Или пък съвсем.

На 16.03.2014 г. Сръбската прогресивна партия (СПП), водена от лидера си Александър Вучич, буквално помете конкуренцията си на сръбската политическа сцена и извоюва правото да управлява западната ни съседка през следващите четири години, като спечели 158 места от общо 250-те в сръбската Скупщина. Новият сръбски премиер ще се казва Александър Вучич и на него ще се падне тежката задача да води страната си към Европейския съюз и да направи болезнените реформи във всички сфери на обществено–икономическия живот на Сърбия, които всички водещи политици от падането на режима на Слободан Милошевич насам отлагат пред страха от народното негодувание. Дали и Вучич ще има смелостта и куража да ги направи? Ще разберем през следващите месеци, а и като че ли бъдещият премиер няма голям избор. Сърбия е пред реален фалит, безработицата надхвърля 30%, задълженията са повече от 65% от БВП, местната валута – динарът – се крепи с последни сили благодарение на топящите се валутни резерви, икономиката е в колапс, а чуждестранни инвестиции като че ли не се виждат даже и на хоризонта, един и половина работещи издържат един пенсионер (при нормална пропорция 1:3 в полза на работещите и поради тази причина почти 30% от бюджета на Сърбия се изразходва за изплащането на пенсиите)... Май Вучич ще – не ще още в първите дни на управлението си ще бъде принуден да прибегне до старото изпитано средство на предшествениците си – споразумение с МВФ и кредит.

Не е тайна, че навикналите на охолен живот сърби (още от времето на Йосип Броз Тито и Ббивша Югославия) виждат във Вучич новият Месия – Спасител на нацията. По всичко изглежда обаче, че ще се наложи да почакат, а и да позатегнат още повече коланите... Още преди да бъде избран за премиер Александър Вучич предприе и първата си реформаторска стъпка – забрани за срок от две години назначаването на нови държавни служители и по този начин по естествен път ще намали броят на чиновниците с поне 15%.

Как ще се развиват двустранните ни отношения в контекста на победата на СПП е доста сложно да бъде оценено на настоящия етап. До сега изглеждаше лесно – Сръбската социалистическа партия (СПС) и нашенското БСП – "Дружба от векове и за векове!" Имаше ли проблем Михаил Миков и лидерът на СПС Ивица Дачич веднага се срещаха и го решаваха на "по една лозова ракия". Сега обаче СПС няма да има водещата роля в новото правителство, но въпреки всичко Дачич ще води външните работи, така че опцията за "тиха дипломация" на ниво СПС – БСП си остава относително отворена.

Партньори на СПП ще бъде и малцинствената партия "Съюз на унгарците във Войводина" (СУВ) с председател Ищван Пастор. Не е велика тайна, че унгарския ФИДЕС има голямо влияние върху политиката, която води СУВ, а това почти автоматично означава, че ФИДЕС все повече ще се сближава по партийна линия и с СПП, а защо да не бъде и гарант, и "ракета – носител" на "напредняците" по пътя към бъдещото им членство в ЕНП? Унгарците не предявяват апетити към министерски кресла. На тях им стигат и местата на няколко държавни секретари и заместник-министри.

В крайна сметка защо Вучич потърси партньори на всички страни, като реално такива не му бяха необходими? Най-вероятно защото е дошло времето да се пресече Гордиевият възел, наречен Косово. За да промени Конституцията на Сърбия и извади Косово от нея на новия премиер ще му е необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3, което ще си осигури с помощта на социалистите и СУВ. А защо същите тези коалиционни партньори и да не поделят политическата отговорност от едно скорошно "де факто" признаване на Косово?

Но да си се върнем на нашенските си проблеми. На ниво президенти видяхме, че работата е ялова – дойде сръбският Томислав Николич, поприказва си с нашия Росен Плевнелиев, хапнаха, пийнаха и ...толкоз! Ама и какво да се очаква повече от две институции, който нямат никаква реална власт, а и от нашият Плевнелиев, който от началото на мандата си до сега не свърши ама абсолютно нищо, освен да прави плахи опити да бъде "прът в спиците" на сегашното правителство!

Късогледството и политическата неориентираност (да не кажем чак и неграмотност) на десните партии у нас по отношение на Сърбия доведе до там, че сега и да иска СПП няма с кого да си сътрудничи в родния политически десен спектър. А опити от сръбска страна имаше, и то нееднократно! Лично Вучич е търсил контакт и с вече несъществуващото СДС, и с ДСБ, а и най-вече с ГЕРБ. Канил ги е човекът на партийни конференции на СПП, искал е и лично да установи контакт, ама всуе! За СДС и ДСБ е донякъде обяснимо – две капсулирали се и изолирали се маргинализирани политически формации с единствената мисъл за мъждукащо оцеляване. Но ГЕРБ – необяснимо защо дезавуира многократно протегната ръка от СПП. Пък и не е толкова чудно, от друга страна. Все повече приземяващият се мним Полубог Бойко Борисов се интересуваше единствено от собствената си псевдовелика персона и хич и не поглеждаше в страни от Брюксел и Вашингтон, а от време на време и от сигналите на Москва. И толкоз! А въобще нямаше да е зле да погледне и към случващото се в съседния двор. Ама страх!!! Там в засада все още дебне тъмната сянка на Сретен Йоцич, който май много знае за миналото на бившия ни премиер... Историята ще покаже, но все си мисля, че никога от Освобождението насам в премиерското кресло на "Дондуков" №1 не е седяла по-удобна и вероятно лесно манипулируема от сърбите личност. По-нататъшният коментар ми се струва, че е излишен.

Но, в крайна сметка да му мислят нашите властимащи, ако въобще им е до Сърбия в момента. От настоящата управляваща коалиция практически няма кой политически и по линия на ЕНП (за където се е запътила СПП) да партнира на т.нар. "напредняци". Остават официалните междудържавни контакти на различните нива. Доколко ще са успешни и ползотворни? За съжаление опитът от миналото не е особено позитивен. Нито една от подписаните междудържавни договорености за последните 8 години не е реализирана – нито отварянето на двете нови ГКПП по общата ни граница – Банкя – Петачинци и Салаш – Ново корито, нито газовата връзка Ниш – Дупница, абе генерално нищо! Положението на Българското национално малцинство (БНМ) си остава катастрофално и то прогресивно се топи и ще продължава да се топи и мигрира към България и вътрешността на Сърбия, като все повече ще се заличава българското самосъзнание от поколение на поколение. Дали София полага необходимите грижи за БНМ? Ако попитате неговите представители, обикновените хора, отговорът ще е едно категорично "НЕ". И на последните избори вместо да се внуши на лидерите на това малцинство на къде духа вятъра и да се опитат да играят с печелившите карти, те отново бяха оставени да направят поредния си грешен избор.

Никога не съм бил "Звенар" и "сърбоман", но в крайна сметка никой не си избира родителите, времето и мястото на раждане, името и съседите. Ние сме обречени да живеем на една бразда разстояние със сърбите. Колкото и да сме се клали и воювали едни против други в миналото отново сме "на една ръка разстояние", най-краткият път към Европа минава през Сърбия, малцинството ни вегетира там и пр. Е, крайно време е някой да се сети за тези азбучни истини и да направи нещо. За сега от София като че ли мълчанието е знак за обърканост по въпроса... /БГНЕС

-----------

Методи Методиев, публицист и експерт по Балканите.

София / България

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби