Европа - континентът на всякакъв вид недоволство

loading...

В деня, когато беше щурмувана Бастилията през 1789 г., крал Луи XVI написал в дневника си "нищо". Някои европейски лидери днес щяха да напишат "нищо" в iPad-те си, но има реална опасност в отговор на революционния вик на континента те да не направят нищо. Днешното "нищо" има лице и име. Името е Юнкер. Жан-Клод Юнкер.

Сигнал за бедствен отговор "още веднъж от същото" ще бъде изпратен от лидерите на Европа, ако вземат Юнкер, топ кандидата на най-голямата парламентарна група в новия Европейски парламент, дясноцентристката Европейска народна партия, и го направят председател на Европейската комисия. Хитрият люксембургец беше най-дългогодишният ръководител на национално правителство в ЕС и председател на Еврогрупата в най-тежкия период на кризата в еврозоната. Въпреки че има значителни умения като политик и е човек, умеещ да постига споразумения, той олицетворява всичко, заради което гласувалите протестно избиратели от ляво до дясно не се доверяват на отдалечените европейски елити. Той е така да се каже Луи XVI на ЕС.

Опасността се крие и в това, което сега може да се случи в Европейския парламент. Най-вероятното развитие е нещо като негласна голяма коалиция на настоящите традиционни партии, дясноцентристки, лявоцентритски, либерални и (поне по някои въпроси) зелени, за да се държат всички антипартии настрани. Ако още шест от най-ксенофобските, националистически партии приемат лидерството на триумфиралия Национален фронт на Марин Льо Пен, замазвайки различията си, за да сформират призната група в парламента, това ще им даде финансиране (от джобовете на европейските данъкоплатци) и по-силна позиция в парламентарните процедури, но недостатъчно гласове да надвият такава центристка голяма коалиция.

Дали наистина това е нещо добро? Да, в краткосрочен план. Но само, ако тази голяма коалиция след това подкрепя решително реформиране на ЕС. Тя трябва да започне символично, като се откаже завинаги от абсурдното регулярно пътуване от просторната си централа в Брюксел до второто си луксозно седалище в Страсбург, версията на ЕС на Версай, което струва 180 милиона евро на година. Но, ако негласната голяма коалиция не донесе повече от това, което мнозина европейци искат в идните пет години, тя само ще засили вота против ЕС на следващите избори. Тогава всички традиционни партии ще бъдат държани отговорни за провала.

Единствената светлина в тунела е, че за първи път от началото на преките избори за парламента през 1979 г., избирателната активност като цяло не намалява. Тя варира значително в отделните страни – в Словакия беше 13%, но във Франция например този път значително повече избиратели отидоха до урните. Това, което проевропейците проповядваха от дълго време, най-сетне се случи – европейските граждани активно се ангажират с демократичен процес в целия ЕС. Но по ирония на съдбата те правят това, за да гласуват срещу ЕС.

И така, какво казват европейците на своите лидери? Общото послание беше идеално обобщено от карикатуриста Патрик Чапат, който събра група протестиращи, държащи плакат с надпис "Недоволен", а един от тях крещеше по мегафон в избирателната урна. Има 28 държави членки и 28 варианта на Неводолен. Някои от успешните протестни партии наистина са в крайнодесния спектър – в Унгария например Йобик получи три места и над 14% от гласовете. Повечето като победилата във Великобритания партия ЮКИП привлякоха избиратели както от дясно, така и от ляво, захранвайки се от усещания като "искаме си страната обратно" и "твърде много чужденци, твърде малко работа". Но в Гърция големият протестен вот отиде в ляво, при противопоставящата се на строгите икономии СИРИЗА.

Саймън Хикс, експерт по Европейския парламент, определи три основни групи на недоволството – северноевропейците извън еврозоната (британци, датчани), северноевропейците в еврозоната (германците, които осигуриха няколко места на партията "Алтернатива за Германия", противопоставяща се на еврото) и южноевропейците в еврозоната (гърци, португалци).

От тези групи са изключени източноевропейците, много от които са недоволни по свой собствен начин. Фактът, че Недоволен се проявява като проблем от толкова различни ъгли, затруднява разрешаването му. Мечтата на избирателите на СИРИЗА за политика в еврозоната е кошмарът на избирателите на "Алтернатива за Германия".

Но все пак всички те имат нещо общо – страха за шансовете за живот на техните деца. Допреди десет години общото мнение беше, че нещата ще станат по-добри за следващото поколение европейци. "Европа" беше част от по-голяма история за напредък. Но изследване на Евробарометър по-рано тази година установи, че според над половината от анкетираните животът на децата в ЕС ще бъде "по-труден" от техния.

Вече има поколение завършили образованието си европейци, които смятат, че им е било отнето по-доброто бъдеще, което ги караха да очакват. Те са членове на една нова класа – прекариата. В този драматичен момент за целия европейски проект си струва да се върнем към самите корени, към Европейския конгрес от 1948 г., на който привърженикът на Пан-Европа Ричард Куденхов-Калерги предупреждава съоснователите: "Да не забравяме никога, приятели мои, че Европейският съюз е средство, а не цел". Това е толкова вярно днес, колкото и тогава. ЕС сам по себе си не е цел. Той е средство за постигане на целта за осигуряване на по-добър, по-проспериращ, свободен, сигурен живот за народите му.

Така че това, от което се нуждаем сега, е радикален фокус върху предоставянето. Стига с тези безкрайни институционални дебати. Въпросът не е "повече или по-малко Европа". Той е повече от това и по-малко от онова. Например, нуждаем се от повече единен пазар в областта на енергетиката, телекомите, интернет и услугите, но може би имаме нужда от по-малко ръководена от Брюксел политика в областта на риболова и културата.

Всяка стъпка, която създава дори едно работно място за безработните европейци, трябва да бъде направена. Всеки сантиметър от бюрокрацията, която лишава някого от работа, трябва да бъде откъснат. Сега не е време за Юнкеровци. Моментът изисква Европейска комисия с всички талантливи хора, водена от някой с доказани качества, като Паскал Лами или Кристин Лагард, посветен изцяло на задачата да убеди легионите от Недоволни, че има по-добро бъдеще за техните деца и то е в Европа.

Това трябва да се случи. Но дали? Имам страховито усещане, че бъдещите историци може да напишат за изборите от май 2014: "Това беше призив за събуждане, от който Европа не се събуди".

-----------------------

Автор на коментара е британският анализатор Тимъти Гардън Аш . /БГНЕС

Лондон / Великобритания

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби