Борислав Сретков
07 ноември 2026
Повече от месец в съседна Турция тече и се развива голям финансов скандал, който постепенно придобива същността и на политически. В хода му, показал характеристиките на брутален обир, подаде оставката си и заместник председателката на управляващата партия, АКП, Fatma Betül Sayan Kayas. Последният четвъртък тя бе задържана и попадна в следствения арест. Малко преди това тя подаде оставка и сложи край на силната си политическа кариера. Пишем този материал, защото днес в цял свят на мода е засилваща се и безконтролна корупция. А Fatma Kayas не е коя да е, а много близък съратник и помощник на президента Ердоган. Стартирала политическата си кариера като личен негов съветник, тя се издига до министър по семейните въпроси и заместник председател на управляващата в Турция партия АКП. По-високо на къде. Оказва се, че има накъде – към незаслужено присвоените големи пари на бързата пътечка чрез инструментите на бизнеса Спекулация, заобикалящи закона с криминални похвати и методи.
Обвиненията срещу Kayas и нейния съпруг са тежки – бързо придобиване на спекулативни борсови печалби, в размер на 36 милиона долара. Технологията на грабителския удар – използване на инсайдерска борсова информация за изкуствено управляване курса на определени акции. Случат е емблематичен и не може да бъде подминат, защото е знаков и ни демонстрира верига от брутални истини, прикривани зад завесата на един авторитарен, популистки режим на управление, украсен с религиозна идеология, борещ се да бъде несменяем и същевременно натрапен, поне на половината от 87 милионното население в Турция. И става въпрос за една страна, не само наша съседка и ключов партньор, но държава с относително високо геоикономическо и геополитическо тегло в системата от международни отношения в широка рамка, обхващаща Европейския съюз, Близкия Изток, Иран, Израел, Сирия, Азърбайджан, Русия и не на последно място и експандиращия Китай.
Конкретно става въпрос за бизнеса Спекулация. Но важното е, че и става въпрос за организирана престъпна мрежа, която чрез борсови инструменти и манипулиращи средства и игри, се зарибяват и ограбват обърканите и уплашени в този хаотичен свят, собствени избиратели. А техният живот е повече от труден, дори вече непоносимо тежък, дишайки през тясна тръбичка в условия на постоянна, галопираща и безкрайна ценова инфлация.
Схемата на обира е криминална
Схемата и технологията на финансовия обир е криминална, защото е замислена по план, като масирано присвояване на личните спестявания на близо половин милион трудолюбиви и пестеливи, но стреснати и отчаяни турци. В условията на непоносима инфлация и обезценяване на своите спестявания, основно за здраве и старини, те са подлъгани да ги инвестират в определени акции на фондовата борса, с гарантирани очаквания на високи печалби. За няколко месеца през тази година, седем брокери за управление на финансови и имуществени активи, използвайки нелегални методи, разиграват познатата от над 200 години, игра на спекулативния капитал за изкуствено надуване на борсовата цена на определени акции и внезапното им сваляне, по команда, след бързо изтегляне от борсовия пазар на акумулираната печалба. Единици прибират печалбата под формата на реален кеш, а вложителите остават измамени да ронят сълзи.
В тази турска спекулативна игра вземат участие като платформи предлагащи акции 131 инвестиционни фонда. По своята същност, както отбелязахме, тази спекулативна игра съвсем не е нова. Тя перфектно се владее от англо-саксонците, чиито конци се дърпат от двата финансови центъра в Лондон и в Ню Йорк. Елитът в най-едрия централизиран капитал си е изградил безупречна система, в която той се явява едновременно и съдия и жури, но и разполага с разширена мрежа от съдове за пари, институции с авангардно програмно обезпечаване и мега компютри за правене на големи пари от чужди пари. Технологията на неспирните печалбарски борсови манипулации в глобален план, включва и периодично създаване на планирани кризи, включително и войни, с цел размиване на следите, но и увеличаване на интензитета на капиталовите, рeнтиерски печалби. А на ниво държави, какъвто е конкретният случая с Турция, голямата схема на Кумчо Вълчо работи така, че печалбите се приватизират, а загубите се социализират.
Турската икономика не е глобален играч, но на свой терен има сериозен бизнес модел, включващ развита инфраструктура, както в производството, така и в сферата на услугите. Страната разполага с мощен военно-промишлен комплекс, сериозни фирми в областта на строителството, автомобилостроенето, производството на мебели, домакински уреди, строителни материали, текстила, фармацевтиката, хотелиерството, туризма, комуникациите, хранително-вкусовата и текстилната промишленост. Въобще в Турция предлагането на стоки и услуги е голямо, но моделът поддържа висок дял на сива икономика. В него скоростта на обръщение на парите е висока, а националната банка води политика на печатане на пари, което явно е значително по-голямо като маса, спрямо реалните материални активи и така се произвежда и парична инфлация, която буквално мачка турския потребител в пакет и с ценовата инфлация. Може би турската икономика, която не членува в Европейския съюз, има един не добре развит финансов пазар, разбирай такъв с ограничена ликвидност. Може би той и не е атрактивен за най-големите инвеститори в портфейлни инвестиции от Лондон, Ню Йорк, а евентуално и от ЕС. А бизнесът Спекулация се прави с неограничени, при това бързо подвижни големи суми в милиарден диапазон, в мрежи покриващи цели континенти и разполагане с може би най-ценното – тотална информация. Разбира се и собствена силна, конвертируема национална валута, която всеки чужденец би желал да я притежава, а тя се движи и буквално плува в един дерегулиран, свободен режим на движение на капитала. И разбираме, че на някой в Турция му трябват големи, бързи пари и в страната се стартира една локална спекулативна борсова игра за обир на средната класа.
455 758 измамени и ограбени турски, малки, еднолични инвеститори
Чрез активна, заблуждаваща реклама, седемте брокерски фирми за управление на активи и имущество, привличат 455 758 дребни турски инвеститори, обещаващи им срещу закупуване на акции да увеличат бързо единствените си спестявания или заделени за старини средства. Добавяме, че не само турските пенсии са по-ниски от пенсиите в България, но и цялата социална система в тази съседна страна е по-неразвита и по-слаба от българската.
Турция има странен икономически модел, в който срещу голямо предлагане на стоки и услуги, в съчетание с дълбоки структурни проблеми, не съвършена данъчна система, силно развита сива икономика, страната страда, особено през този век, по дефиниция от болестта на парите – висока инфлация. През последните 15 години тя достигаше и до 80% годишно. В момента е официално около 30% и продължава да е най-ефективното средство за преразпределяне на финансов ресурс от работещото мнозинство към едно строго определено малцинство.
За да се реализира така светкавично тази турска спекулативна схема за ограбване на масите, би трябвало да се замислим, кое е това малцинство, което е било пряко заинтересовано от получаване на тези нечестни борсови печалби. А те възлизат на 4 милиарда долара. Или от около половин милион турски семейства, за няколко месеца до края на август тази година се изтеглят като с прахосмукачка, четири милиарда долара лични спестявания. И нашата консервативна оценка е, че този обир пряко посяга в живота и личния стандарт на 1,5 до 2 милиона членове на турски семейства. Това са губещите, които ние определяме и като наказаните.
Но кои са печелившите? По данни на генералната прокуратура, в активно посочваната като криминална организирана мрежа са участвали 433 пряко заподозрени лица и 121 от тях се намират вече в следствения арест. Директорът на фондовата борса в Турция е уволнен. Министърът на правосъдието, Gürlek, пише на 3 ноември: „Става въпрос за обхватна криминална мрежа, която е заобиколила държавните механизми за борсов контрол.“ Но към тези, които са се облагодетелствали от този организиран обир, принадлежат хора от най-висшия ешелон в Турция. Kayas е само върха на айсберга. Край нея се посочва за арестуването на лица от Борсовия надзор, бившия главен съветник на Ердоган, бившия заместник председател на Националната банка на Турция. Министър Gürlek казва тези дни, че „разпитите на задържаните лица, постоянно изваждат на бял свят нови заподозрени участници в този обир. И броят на участниците се увеличава.“
Сега със закъснение, Банковият надзор в Турция е взел решение, в рамките на 6 месеца, тези 131 инвестиционни фонда да бъдат закрити и каквито пари останат налични в тях да бъдат върнати на вложителите. Парламентът е потвърдил това решение. А тази седмица Министерство на правосъдието подаде данни, че 600 милиона $ вече са възстановени на губещи вложители.
Реакцията на висшата власт не е самокритична, но подсказва за стрес и страх
Възмущението в Турция, не само сред опозицията е голямо. Но какво от това? Близкият до управляващите, вестник „Хюриет“, пише за „Организиран Обир“, но атакува само Банковия надзор.
Интересна е реакцията на турския президент. От една страна той обещава безмилостно разследване и изчистване на случая, до най-висшите етажи на държавата. От друга страна, смело омаловажава голямата измама, наричайки я „един ограничен проблем на капиталовите пазари.“ Това е смешно изказване, защото в този случай, капиталовият пазар работи в качеството си на нечестна печатница за пари в полза на псевдоелитът, който в момента управлява турската икономика и държава. А щом най-близкият съратник и заместник на Ердоган в управляващата партия, АКП, е присвоила лично 36 милиона долара, то с много голяма вероятност и самата партия е дръпнала някоя 6-цифрена сума към партийната си каса. Това никой, никога не би разбрал. Такива са правилата на организираните обири, защото те по правило не допускат разкриване на цялата истина.
Тези гладни и бедни хора от турската провинция, които с религиозни лозунги и популизъм, „Славейчето на Исляма“ (така е наричан Ердоган в гимназията), организира в подкрепа на своята власт и създаде от нищо мощен обръч и с тяхна помощ, много фирми, наричани сполучливо „Анадолските Тигри“, сега не само наблюдават, какво бурно и незаконно забогатяване, упорито и системно реализират псевдо елитите, примерно в Москва и Съединените щати. И в забърканата голяма икономическа глобална каша, не им остава нищо друго освен да им подражават. Нищо ново под слънцето. Само че турската торта е значително по-малка, при това на фона на едно много трудолюбиво и активно работещо, понякога и на две смени в деня население. А този скандал ни показва, че в Турция все още има будно гражданско общество и може би хората от бизнес модела на Бащата на Република Турция, Кемал Ататюрк, които определено разбират и икономиката и финансите по-добре от хората, подкрепящи АКП и „Анадолските Тигри“, не спят и все още имат позиции в законодателната власт.
А висшата еднолична власт около турския президент, по образеца на президента в Белия Дом, застава пред половин милион ограбени турци от средната класа, които в голямата си част са и привърженици и избиратели на АКП, и се инсценира в този криминален обир за техен спасител. По този начин, едноличният властелин в Турция, президентът, сам си избира ролята на кризисен менажер. Той ще разчисти проблемите и ще наказва виновните. Това е класическата схема за управление в авторитарните режими. А зад тези декларации се крият и съответни преки мерки по задушаване на критиките от долу и потулване на големия обир.
Преди 20 дни, по време на пряко телевизионно предаване, разобличаващо финансовия скандал, полицията нахлува в студиото на най-известната опозиционна телевизионна медия, HALK TV, прекъсва предаването и поставя медията под държавен контрол и управление. Собственикът на медията е обвинен в подкупи и пране на пари.
Това са перфидни форми на насилие от страна на управляващите, в недостойни опити за прикриване на неприятни истини. Но случаят не е единичен, а системен. Стотици акаунти в социалните мрежи на икономисти и финансови анализатори са били блокирани. Разследващи журналисти, които разкриват политическия обем на скандала са арестувани, в обвинение за разпространяване на заблуждаваща информация.
По наше мнение, този голям за мащабите на Турция финансов скандал, ще остане една „Буря в Чаша вода.“ Репресивният апарат в тази страна е силен и ще продължи да действа безкомпромисно. Ясно е, че на управляващите и на кръгове около тях не им достигат пари, както за политически, така и за лични нужди. Какво да се прави, Турция не е износител на нефт и газ, нито владее глобалния бизнес Спекулация?
Но инфлацията и корупцията винаги вървят в пакет, ръка за ръка. Изучавали сме внимателно историята на Отоманската империя за последните 600 години. Нейният център – днешният Метропол Истанбул, първо в областта на производството, търговията, военното дело, финансите и политиката, никога не се е управлявал от турци. Второ, султанът винаги е прилагал желязното правило да държи турското население далеч от административната власт, считайки своите сънародници за най-сериозна заплаха към личната си власт. Трето, за целта е наемал изключително чужденци, на които е заплащал невероятно много, правейки ги зависими и тотално верни на златните пендари и лично на себе си. Четвърто, тези чужденци са били подбирани изключително по техните изявени таланти и подчертани лични способности и качества. Известно е, че финансовите въпроси и парите са управлявали по правило евреи, а производството във военната сфера и като цяло търговията и много арменци. В различните сектори на администрацията, до позицията на главен везир, разбирай министър-председател, са се докосвали сърби, македонци, българи, албанци. Отоманската администрация е и създавала невероятен ред в империята, висока отчетност, методи за планиране и анализ. Колективният неин интелект е бил на много високо ниво. И когато султанатът пропуска зараждането на Индустриалната Революция в Англия, мозъчният тръст на Отоманската администрация, издава в началото на 1800-те години подробен прогнозен анализ, че Империята започва да изостава и постепенно ще се руши, поради настъпващите геоикономически големи промени в света, за които Отоманската империя не е готова да ги следва или да бъде лидер или достоен конкурент. Така Империята плавно потъва в продължение на 100 години. Пето, понеже управляващите точно са знаели тогава, какво ги очаква като модел и държава, с пълна сила в Истанбул е процъфтявала корупцията. Темата би могло да бъде подкрепена с безброй примери.
Така и днес в новия 21 век, наследниците на Отоманската империя, независимо, че разполагат с много работливо и мотивирано население, трудно биха реализирали мечтите за нова Империя, защото са изпуснали влака на Информационната и Технологична Революция, а и не разполагат с мощен пул от таланти, включително отбор от знаещи и можещи чужденци, които да месят хляба в икономическия модел така, че „Тортата“ не само да се удвоява и утроява, но и Турция да се превърне в привлекателен магнит за повечето млади хора от Азия, Европа и Америка. Империи с голи мечти и обир на своите поданици не се създават.
За последните 100 години след 1923, нека самите турци да ни разказват дали в страната им има голяма или много голяма корупция. Но по-важно и не би било лесно да обяснят и на своите съседи, защо при това трудолюбиво и в голямата си част вярващо в аллах, дисциплинирано население, в страната бушува рекордно висока инфлация. Кой колко губи ежедневно от това и кои са тези, които прибират печалбите от това прикрито преразпределение на тортата.
Остава един Централен Въпрос с няколко подвъпроса
Първо, защо от 3 милиона турци, живеещи и работещи в Германия, от тях половината с турско гражданство, никой не желае да се завърне в Родината си.
Второ, защо 65% от тях, при последните президентски избори гласуваха от дистанция за Ердоган?
Трето, защо Турция е сред трите основни държави и територии, през които безконтролно преминават много стоки, които поради войната срещу Украйна са подложени на санкционен режим спрямо Русия?
Четвърто, защо след като стотици турски строителни фирми, строяха бизнес сгради, модерни хотели и жилищни блокове, в единствено големия финансов център, управляващ и потребяващ 70 до 80% от парите в Русия – Москва – никой турчин не желае да емигрира в Русия, при положение, че животът в Турция никак не е лек?
Пето, защо в същото време и до днес, потокът на руснаци от средната класа, напускащи Русия в посока Турция и главно към Истанбул и Анталия е добил невероятни размери?
Шесто, защо до момента нито един български икономист не се е опитал да поднесе един сериозен анализ за това какво представлява турският социален модел и кои са отличителните белези на бизнес модела в тази голяма съседна страна и може би най-важна наша съседка?
Седмо, когато в България от високи и псевдо професионални нива се говори и налага наратива, че страната ни не е готова за Еврозоната, пропускайки реалния факт, че с влизането през 1997 във валутен борд спрямо германската марка, България е член не от днес на Еврозоната, при това с легитимно решение на Парламента, веднага възниква нова поредица от въпроси, които странно се премълчават?
Осмо, тук задължително следва ключовият въпрос: ако примерно България напусне Еврозоната, в следствие на упорито лансирания до скоро референдум, с участието примерно на 25 или нека са 29% от имащите право на глас и не разбиращи нищо от икономика и валутно-финансови въпроси (а до 100% гласоподаватели, в България има стотици хиляди, а може би и милиони хора, които пряко или интуитивно са в час на това, което се налага днес в глобалния свят – повсеместен обир, корупция, лъжи и откровено подмолно или военно насилие, и кротко пасивно саботират всякакви избори, а това е и гражданска позиция), Никой няма смелостта да постави ключовия въпрос или пък да подскаже на хората: A накъде след излизане от Еврозоната, с тази слаба икономика и съответно слаб български лев ще се насочи България?
Девето, ами отговорът е прост – към „болната“ турска лира, по съседски. Природата и икономическото пространство в 21 век не търпи вакуум.
Десето, а има и втори още по-неприятен вариант – към „Дървената Рубла.“
Което означава, че хилава национална валута като българският лев, директно от Еврозоната би могла да поеме към една от бившите две империи, които по 10 причини, никога не биха се превърнали отново в истински империи – тази на АКП днес в Турция или на кликата в Кремъл. За съжаление и двата варианта са свързани с „болестта на парите“, индивидуалното обедняване, голямо и нарастващо неравенство, перманентно пряко и прикрито насилие, липса на елементарна социална политика, облечена в хуманен социален модел.
Единайсето, познаваме много успели млади, образовани българи, учили и работещи по света, които разбират от валутно-финансови отношения. Време е някой от тях да опише и разясни на българския избирател на разбираем език: в момента, когато България напусне Еврозоната, какви биха били алтернативите за българския лев и към коя валутна зона би се присъединил, към наследниците на Отоманската Империя или към наследниците на Руската Империя и с какви точно конкретни последствия?
И дванайсето, един от ключовите аргументи за въвеждане на единната валута евро, бе истинското разбиране, че държави от една валутна общност, нямат интерес да воюват по между си. Или еврото, като инструмент за поддържане на мир в Европа, изхождайки от горчивия опит на 20-ия век. Факт е, че военните действия не се стартират от членки на ЕС през този век. Нито дори от мощния Китай. А изобилстват много примери, кой води активни военни действия с много жертви и разрушения като в Чечня, Грузия, Сирия, срещу кюрдите и накрая срещу независима Украйна? Мераклиите с имперски амбиции…
Берлин, 07 ноември 2026
