Соца

 | 

 

 

Помните ли какво правехме в студените зимни сутрини едно време?

Просто се разхождахме по долни гащи и потник из целия апартамент, колкото си искахме. Защото беше топло навсякъде – и в кухнята, и в банята, че даже и в общите коридори.

Парното работеше толкова силно, че даже студеният въздух, който нахлуваше през аралъците на кривата дограма, не можеше да се пребори с жегата, която излъчваха радиаторите.

Накрая на месеца плащах 17 лева – давах ги на „Топлофикация” от все сърце.

В интерес на истината парното дойде доста късно.

 | 

 

 

През декември 1941 г. Сталин бил категоричен, че на България и е достатъчно да има едно морско пристанище –  Варна

Чърчил стига до идеята да използва Турция с армията и за отварянето на фронт на Балканите

 | 

 

 

Хората, които все още изпитват носталгия по социализма, често я обясняват с това колко по-достъпен е бил животът.

Те казват: Да, вярно, че се чакаше 10 години за кола, но всеки можеше да си я позволи.

Така ли е обаче наистина?

Да надникнем в ценоразписа на коли от 1976 г., в разцвета на комунистическа България.

При проста справка на минимални и средни заплати тогава се вижда, че минималната е била 90 лева, а средната 150.

 | 

 

 

В опита си да очернят всичко през социализма някои хора стигат до крайности, които са далеч от истината. Едно от най-големите достижения беше здравеопазването. Изградена беше широка мрежа от поликлинични заведения и болници. И в най-малките и отдалечени места бяха създадени медицински центрове и хората не бяха лишени от медицинска грижа. Във всяко училище имаше лекар и зъболекар, пише socbg.com.

 | 

 

 

Преди да дойде демокрацията, всяко семейство можеше да си позволи да отиде веднъж или два пъти месечно на ресторант. Вярно, че менюто беше кратко и изборът не беше голям, но все пак можехме да се разтушим малко с приятели, пък и да зарадваме децата. Ресторантите тогава бяха в доста просторни заведения и почти във всеки имаше оркестър с музика на живо. Но не чалга като сега, а естрада.

 | 

 

 

По времето на социализма хората имаха друга нагласа за живот. Нямаше го този ламтеж за богатство. Имаше уважение, спазваха се традициите, моралът бе ценност.

Ще разкажа случка от студентските ми години, когато се срещнах с големия човек проф. д-р к. т. н. Иван Младенов Тодоров от с. Митровци, тогава Михайловградски окръг.

 | 

 

 

В недалечното соцминало наистина имаше неща, които оправдават носталгията на по-възрастните към него. Това бяха цените на стоките. Вярно, ако изобщо за повечето от тях успеете да се вредите. Примерно за кренвирши. Струваха 3,60 лв. килото и бяха от месо. Пак тогава нескафето се продаваше в кръгли кутийки за 2 лв. Водката – „Столичная“ и „Московская“, струваше по 1,73 лв. шишето. А т. нар. заводски типов хляб се продаваше за 15 ст. Той беше лъскав, вкусен, без химикали, без бои.

 | 

 

 

Една от сбъднатите мечти на мъжете от Северозапада по времето на соца, където премина детството ми, бяха мотопедите „Балкан“. Балканчета, както галено ги наричаха, имаше всеки уважаващ себе си мъж на възраст между 20 и 50-60 години. Произвеждани в Ловеч, те бързо се наложиха на пазара и станаха особено популярни из малките градчета и селата.

Страници

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби