Борислав Сретков
САЩ и Китай – „Клуб на Длъжници“
Поредната среща между президентите на САЩ и Китай премина под прожекторите на голям медиен шум, странни протоколни речи, изпълнени с комплименти, исторически препратки, снимки, червени килимчета, ненужни семейни акценти. За нас бе показателно, че американският президент не само посрещна лично Си Дзинпин, но това стана на военно-въздушна база на Съединените щати, над която прелитат показно и два супер модерни самолети, гърмят оръдейни залпове. Интересното е това, че за първи път американски президент нарушава протокола и отива да посреща своя гост до самолета. Да не говорим, че стои край пистата в американската база и изчаква цели 45 минути кацането на китайския президент.
Започваме материала с военната тема и нарушаване на утвърден държавен дипломатически протокол, не на последно място, защото през октомври, преди една година, Тръмп и Си Дзинпин се срещнаха за разговор край Бусан в Южна Корея отново в американска военна база. И разговорът бе посветен на отлагане с 12 месеца на търговската, митническа война, предварително детайлно подготвен от финансовия министър на САЩ и вицепремиера на Китай. По-интересното е, че китайските СМИ оповестиха, че срещата се е състояла в петзвезден хотел в Бусан. Защо ли е така?
Нашето мнение е, че валутната, митническата, технологичната война, която се води и ескалира между САЩ и Китай, като основни представители на два различни обществени и икономически модели, е преминала в нова гореща фаза. И не ни е трудно да разберем, че войната в Украйна, войната срещу Иран, елиминирането на Пекин във Венецуела, огромното напрежение около Тайван, са част от едно домино на остро военно-икономическо и технологично противопоставяне между САЩ и Китай, но чрез посредници.
Тръмп прелетя за два дни до Бусан миналия октомври, но не посети годишната Сесия на страните от АСЕАН. Сега китайският президент кацна във Вашингтон за среща с американския президент, но не отскочи до Ню Йорк да каже две думи на световната общественост пред годишната Сесия на ООН и подскаже на световната общественост как си представя новия многополярен свят.
През месец май т.г., с Доналд Тръмп кацнаха в Пекин, точно 17 най-велики босове на американските АйТи гиганти, на банки и хедж фондове и на авиационната индустрия. Голяма част от тях се появиха и на официалната вечеря край американския президент и на 24 септември във Вашингтон. За разлика от това, на тази вечеря не присъстваха президентите-таланти и създатели на лидерските китайски топ компании. Може би последните не са били и поканени. А има и друга интерпретация, че американците ясно демонстрират силата все още на своя лидерски бизнес и не крият, кой управлява държавата. В същото време, и китайският президент може би поставя акцента, че в Китай управлява ККП, а не едрия бизнес. В този ред на мисли, би могло да се пише много, но нашият фокус тук е върху това, кое е невидимото за окото на западните данъкоплатци и избиратели, което не се споменава на тази среща, но и двамата президенти отлично знаят. Списъкът с интересни не изказани теми е дълъг, но нека започнем с темата за дълга.
Ние разбираме защо двамата президенти си разменят любезности. И една от причините е, че и двете държави са затънали в един огромен съвкупен дълг. И бихме казали, че принадлежат към едно Съвместно Дългово Сдружение или нека го наречем „Клуб на Длъжници“.
Общият дълг на Съединените щати възлиза на 250% от БВП на страната. Само държавният дълг, който удари 40 трилиона долара представлява около 103% от БВП. Прогнозата за 2030 година е 120%. Корпоративният дълг на САЩ представлява 72% от БВП, а домакинският дълг е 75% от БВП. Обслужването на държавния дълг гълта тази година над 1 трилион $ лихви. Целият свят разбра, че в основата на митническите тарифи изстрелвани не само срещу Китай е намерението, чрез вносни мита да се попълва бюджетния дефицит на САЩ. Оказва се, обаче, че Китай увеличава своя глобален износ и прави 1 200 милиарда положително търговско салдо, а бюджетният дефицит и вноса на САЩ се оскъпява.
Интересното е, че американският президент смята, че светът паразитира върху дълга на САЩ и условията по него трябва да се променят.
Но със своя 40 трилионен доларов пазар за държавни облигации, Treasuries, Съединените щати притежават най-големия, ликвиден облигационен пазар в света. Освен, че със своя обем той е мащабно поле за институционалните инвеститори, носещ им гарантирани в момента високи лихви, на практика е и без конкуренция. Недостатъчни алтернативи са германския облигационен пазар с 2,3 трилиона $ и японският пазар за държавен дълг с обем от 7,6 трилиона долара. Като последният се държи с 43% от Националната банка на Япония. Основни държатели на американски държавен дълг са все още държави като Япония, страни от ЕС и разбира се и Китай. За момента те все още не се изтеглят от този дълбок пазар, макар и да търсят и други инвестиционни решения. Проблемът е прост – трудно се намират други опции. Китай например свали пакета си от американски Treasuries от 1,2 трилиона долара, на 640 милиарда, но не прави и минимален опит да инвестира в държавен дълг на никой от партньорите си в БРИКС например?
Общата задлъжнялост в Китай възлиза на 302% от БВП. Като държавният дълг представлява 120% от БВП и включва и дълга на провинциите. Корпоративният и фирмен дълг има огромния дял от 147%, а частните домакинства са с около 65%. Китайските провинции имат натрупан дълг от 10,7 трилиона долара.
Разбираме, че тези две единствени може би в момента велики държави (ние имаме по-различно схващане за велики държави от приетото днес в света) са натрупали едно екстремно висока задлъжнялост, не на последно място и на държавно ниво, което представлява една сериозна заплаха за стабилността на глобалната финансова система.
Войните и Инфлацията
И на двамата президенти е пределно ясно, че геополитическа, геоикономическа и социална сигурност би могло да има само чрез икономическа сила и мощ. Поради това ние разглеждаме войната срещу Иран, като скрит опит да се атакува китайската икономика. Китай е най-големият вносител на нефт в света с дял от 70%. Пекин купуваше до скоро 90% от подложения на американски санкции, ирански нефт при занижени цени, платими срещу юан. Но атаката срещу Иран обслужва и друга стратегия. От една страна да се стимулират инфлационните процеси в глобален план, както и да се задоволи лобито на Big Energy и по обиколен път да се увеличават и корпоративните печалби, носещи данъци в американския бюджет, успоредно с ускоряване на инфлационните процеси. Всеобща истина е, че един от вариантите за постепенно стопяване на американския огромен дълг е пълзящата инфлация.
Инфлацията е двуизмерна и има две страни. Едната е когато цените заплащани от хората се повишават – това е ценовата инфлация. Хората я усещат като неприятна и разбират, че тя предизвикана от някаква системна причина. Вторият аспект на инфлацията се определя с термина монетарна инфлация. Тя е свързана с доброволен акт на правителството да увеличава количеството на парите в обръщение. Или ценовата инфлация е ефект с неясни причини, то монетарната (парична) инфлация е причина за неясни последствия.
Инфлацията е добре определена като заболяването на парите, но и като изпитан инструмент за преразпределяне на ресурс от мнозинството към малцинството. Така например през април т.г. инфлацията в САЩ на годишна база, официално е 3,8%, или най-висока от 2022 година. Ние не вярваме в официалните данни за инфлацията, в която и да е страна, защото за същия едногодишен период до 30 април, цените на бензина в САЩ са се увеличили с 28%, а цени те на Енергията като цяло с 18%. Цената на петрола в следствие на Иранската война скочиха до 108 $ за барел. Тези дни излизат данни, че след затварянето на Пролива Хормуз, нефтените концерни са увеличили печалбите си средно с 20%. А за същия период средната почасова ставка на работещите в американската индустрия е нараснала само с 3,6%. Цената на златото скочи повече от два пъти след 2023 година.
Какви са конкретните последствия от затварянето на Хормузкия Пролив? В началото на тази година нефтът, който е изнасян през него е пътувал в количествени дялове така:
38% към Китай, 15% към Индия, 12% към Южна Корея, 11 към Япония, 3% към Европа и 14% към други държави.
Какви изводи от гореизложеното би могло да си направи китайското ръководство? Първо, че хората в глобалния свят и на Запад и в страните-членки на БРИКС и тези от Глобалния Юг, разбират за какво става въпрос и от една страна са фрустрирани, стреснати и уплашени, но от друга страна им е напълно ясно, че самите те следва да се приспособят към усилията на производители и продавачи, които по дефиниция автоматично ще вдигат своите цени нагоре. И второ, съответно това елиминира възможността да се планира личното бъдеще. Конкретно за САЩ е известно, че 70% от американската икономика зависи от потреблението на частни фирми и домакинства. Това е гаранция за създаване на допълнителна икономическа несигурност, геополитическо напрежение, независимо от технологичните пробиви на американската „Вълшебна Седморка“
Но китайците разбират и нещо друго. През тази година енергийните цени постепенно навлизат като по план в цялата глобална икономика. И успоредно с китайците и големите инвеститори разбират, че Съединените щати навлизат в нова фаза на висока инфлация. Но не става въпрос само за голямата американска икономика, а по наше мнение става въпрос за предстоящ инфлационен шок и създадената чрез планирани войни ситуация съвсем не е преходна, а е само едно начало. И всичко в глобалния свят ще поскъпва и тази инфлационна вълна няма да изпълни наивната мечта на американския президент: „Лихвите в Америка трябва да станат 1 процент !“.
Инфлацията и войните е много дълбока и обхватна тема. Но тук малък, но актуален пример. През тази последна седмица, курсът на едно евро към реала в Иран удари три милиона реала. А за времето на войната средната заплата в страната в евро е спаднала от 120 на 70 евро. По покупателната сила на рублата и нивото на средната заплата и пенсия в Русия към Коледа след една година бихме направили приблизително точна прогноза, но оставаме този набъбващ инфлационен проблем на руския елит. Който между другото е увеличил през последните 6 месеца износа на капитал в долари зад граница, предимно с дестинации Дубай и Кипър с цели 330 процента.
Печатницата за пари и кризата в ликвидността
От дълги години Съединените щати се наслаждават на една луксозна, привилегирована позиция да емитират едновременно държавен дълг и да печатат долари, които винаги да намират купувачи. Или да се радват на постоянно глобално търсене. През 1971 година Съединените щати изоставиха конвертируемостта на долара и финансовият министър обяви на света крилатата, но вярна фраза: „The Dollar is our currency, but is your problem“ (Доларът е нашата валута, но е ваш проблем) и печатницата за пари заработи на пълни обороти. През 2019, в своята предизборна кампания, Доналд Тръмп, имитирайки този финансов министър формулира тази американска екстра още по-брутално: „Ние можем да си купим всичко, защото си плащаме с долари, които си печатим сами.“ Първи разбраха тази истина китайците и започнаха през 2012 година войната срещу американския долар, която продължава и днес и няма изгледи скоро да приключи.
През 2000 година делът на американския долар в глобалните валутни резерви е 70% и от тогава бавно спада на 59% през 2024. Американците от Федералния Резерв, в тандем с Министерство на финансите държат здраво властта върху определяне на цената и на облигациите, основния лихвен процент и емисията на долари. В тази схема, чуждестранните инвеститори все още нямат стратегически избор за маневриране и са принудени да се приспособяват. И държавни и институционални инвеститори купуват американски държавни и корпоративни облигации, а и акции за да се застраховат срещу кризи, управляване на валутните си курсове и сключване на различни сделки в един все още доларов свят.
Но финансовите пазари са едно разширено понятие, една огромна реалност на ликвидност, която не включва само държавните облигации, но и корпоративните такива, както и фондовия пазар на акции. Става въпрос за едно море от ликвидност, която е в постоянно движение на раздуване и свиване. Това движение има големи последствия за всички национални икономики. Тази динамика се определя на първо място от движенията на кредитните потоци, които формират кредитните пазари. Те от своя страна се характеризират с лихвени проценти и редица други условия, като всеки един държавен или частен кредит е създаване на пари и ликвидност. Така кредитните пазари не функционират във вакуум, а задвижват и отговарят за очакванията на всички обществени и частни играчи. Или и държавните програми, свързани с националните бюджети и технологичните, производствените и търговски програми на корпорациите, частните фирми и потребителското и инвестиционно поведение на домакинствата се задвижват от развитието на кредитните пазари. Или има конкретни играчи, които създават и управляват държавния, обществен дълг и емитират пари (ликвидност) за обществения и частен сектор в стопанството.
В Съединените щати ключовите играчи са Федералния Резерв, Министерство на финансите, една голяма мрежа от други финансови институции, местни и чуждестранни. Всички те заедно образуват един триъгълник и конфигурират финансовите пазари и ликвидността, която ги поддържа. И от 200 години в САЩ, тази ликвидност се разширява и свива, но в рамките на това триъгълно пространство. Експертите го наричат Триъгълника на Ликвидността. Но с невероятното увеличение на американския държавен дълг, има сигнали, че все повече Централни Банки започват да го разглеждат като рисков. И все повече инвеститори, най-вече институционни, като пенсионните фондове и застрахователните компании, се насочват към корпоративния пазар на акции и облигации. И вече се говори, че светът е навлязъл в една фаза на преконфигуриране на Триъгълника на Ликвидността. Ликвидността на пазарите изпълнява една много важна функция, защото чрез увеличаване на обема на кредита, тя определя с каква лекота и ефективност един финансов актив, облигация или акция, ипотека или депозит, би могъл да се конвертира (преобразува) в друг такъв или в стока, комплексен продукт, без да се изменя пазарната му цена.
Но да се върнем на този много важен Триъгълник. Разбираме, че два от трите му върха представляват ФЕДът и Министерство на финансите на САЩ. Начело на тези две институции, имащи огромно влияние до днес върху глобалната парично-кредитна система и световна икономика, стоят много подготвени хора. Финансовият министър, Scott Bessent, се смята за един от най-изпечените министри в света. Той идва от най-големия бизнес, този на хедж фондовете и е израствал като млад специалист във Фонда на Джордж Сорос, като има лично участие в легендарната операция от 1992 година, за обезценяване на английската лира. Писали сме в наши статии, че това е най-подготвения професионалист и министър в американското правителство днес. И освен, че е близък приятел на брата на Тръмп, по наше мнение е главният представител на Глобалния Концентриран Централизиран Капитал – Кумчо Вълчо – в американската администрация. Финансовият министър на Съединените щати се бори в момента с една невероятно трудна, почти нерешима задача. А именно как да намира купувачи за експлодиращия държавен американски дълг. Той казва миналия месец: „Ние се опитваме да поддържаме пазара в равновесие.“ По тази много актуална и проблемна за финансирането на американската държава може да се пише много. Схемата за дефицитно бюджетно финансиране опира вече може би в непреодолими граници, защото нашият въпрос към американския президент е много конкретен: „Ние разбираме, че всеки може да създава пари, но дали проблемът не се състои в това, те да бъдат акцептирани?“
Точно този въпрос си представяме, би могъл да зададе на американския президент на последните разговори във Вашингтон и Си Дзинпин. И какво би станало, ако финансовият министър Bessent, не би могъл през следващата година да намира повече купувачи на своя държавен дълг, с които да рефинансира стари задължения или държавата да поема нови такива?
Другият силен пост в Триъгълника на Ликвидността бе поверен през тази година на родения през 1970 година и завършил Харвард и Принстън, финансов талант, Kevin Warsh. Той съчетава класически опит на инвестиционен банкер в голямата банка Morgan Stanley, уникален административен опит натрупан от 2002 до 2006 като специален финансов и икономически съветник на президента Буш-младши. Като такъв той е и секретар на Националния Икономически Съвет на Съединените щати. През 2007-2008 година Warsh е най-важният човек за връзка между Федералния Резерв и Фондовата борса на Уолстрийт. Член е на борда на Федералния Резерв и е представял ФЕДа във формата Г-20 и е отговарял във Федералния Резерв за икономиките в Азия. Разбирай и за Китай. Освен това е известно, че е свързан и с управителния съвет на Клуба Билдерберг. Добавяме, че е и учен и е защитил доцентура. Когато четяхме как го лансират като бъдещия шеф на тази може би най-влиятелна структурна единица в съвременната глобална финансова система, ни стана ясно, че Кумчо Вълчо отдавна го е подготвял за този ключов пост в Триъгълника на Ликвидността. И веднага след неговото назначаване, откритите атаки на американския президент срещу Федералния Резерв за рязко, популистко сваляне на основния лихвен процент тотално замряха. Не само, че не свали лихвата, но и миналия месец Warsh я повиши с 0,25%. Това повишение е от една страна едно символично и не последно поскъпване на парите, и най-вече опит за овладяване на инфлационните процеси. Но и потвърждения, че Съединените щати се готвят за началото на трайно поскъпване. Както и за едно намерение да се поддържа във взаимодействие с Министерство на финансите едно кризисно управление на държавния дълг и публичната и частна ликвидност, без значение каква е идентичността на частните играчи от третия връх на Триъгълника. А последният е свързан с фондовата борса и пазара на корпоративни акции и облигации.
От предпазливи изказвания на Kevin Warsh разбираме, че ФЕДът има тежката задача, сега да анализира и търси нови решения как да се избегне, една потенциална, рязка корекция както в лихвения процент, така и в емисията на държавен дълг, но и на неговото рефинансиране. Защото дълг лесно се емитира, но трудно се рефинансира или директно от инвеститорите погасява. Тук играта е много сложна, защото американските корпорации по правило инвестират в акции и със заемни средства. А едно спадане на курса на акциите би довело до бягство от акции и борсова криза. Накратко Федералният Резерв на САЩ е изправен пред една много сложна задача. Да се бори с антиинфлационна политика, без да вдига много основната лихва и оскъпява кредита и да не допусне борсов креш, който моментално би довел до рязко понижаване на доверието в американската финансова система. А от там и в световната. Защото е известно, че ако на Уолстрийт акциите започнат да падат, заболяването тръгва по глобалната верига и удря всички световни адреси с двойна или тройна сила. А всяка една борсова игра се крепи единствено на алчността за бъдещи печалби, които да може да се консумират и днес и на твърдото доверие в конкретната икономика. Изчезне ли факторът доверие, свързан с големи очаквания, играта замира, но и се появява и паника.
Но новият шеф на ФЕДа наблюдава един нов за финансовите пазари набъбващ проблем. От една страна расте екстремно държавния дълг. Финансовият министър не успява да го компенсира с увеличени вносни мита, а се опитва да продава краткосрочен държавен дълг и с парите да купува 30-годишни облигации и по този начин да сваля цената му. Което е временна и нестабилна мярка. Успоредно с нарастващия се държавен дълг на финансовия американски небосклон се появява и бързо нараства един огромен частен дълг. Той е свързан с технологичната революция и на първо място с невероятните инвестиционни усилия на американските АйТи Компании от „Вълшебната Седморка“. По тази тема повече във втора част на материала. Тези компании емитират масивни обеми от дълг, като за неговото погасяване чрез съответни големи печалби в бъдещето няма никакви гаранции. Или със своята иновативна дейност, на първо място в рязкото вдигане на темпото при програмите свързани с Изкуствения Интелект, техномагнатите в САЩ се превърнаха в големи длъжници, но и конкуренти-длъжници на държавния американски дълг. Това реално означава, че ако темпото продължава в този дух, вярата и доверието, на което все още разчита Министерство на финансите, биват изтласквани надолу. И ние не изключваме, още следващата година една сериозна ликвидна криза в САЩ, при която рефинансирането и на двете паралелно развиващи се в момента кризи – балони от дълг – да попаднат директно на бюрото на Шефа на Федералния Резерв на САЩ. А размерите на една такава криза, която ние предвиждаме още от преди Пандемията Ковид, биха имали 5 или 6 пъти по-големи мащаби от финансовата криза през 2008 година. Но ако настъпи такава криза, няма да си отиде Kevin Warsh, а Тръмп просто ще го хване грип и сам ще избяга от Белия Дом.
Това са все теми, които са изключително актуални и сериозни, но за тях не бе и загатнато в речите на двамата президенти на последната среща във Вашингтон. Вместо това, американският президент ни разказва, как щял да осъществи една 150 годишна мечта, Белият Дом да разполага с огромна, луксозна бална зала и тя да побира 1000 души, а не днешната такава, в която с трудност поема само 150 гости да видят и поздравят китайския президент.
И да се пренесем на американския фондов пазар и с него да приключим тази първа част.
Борсата в Ню Йорк, част от печатницата за пари
Бизнесът на американците е да правят бизнес. А бизнесът Спекулация, който се върти на фондовата борса го умеят отлично. През това лято един от основните борсови параметри, съотношението между цената на акциите и съответната печалба на листваната компания достигнаха на Уолстрийт един коефициент от 41,97. Това е много високо, спекулативно фризирано ниво на price-earnings ratio. За ориентир отбелязваме, че дългосрочният медиан на този показател в годините е само 16.
Има и втори показателен барометър за нивото на борсова спекулация. Той се измерва с така наречения Buffet Indicator, наречен не случайно на един от най-успешните, считан за легендарен американски инвеститор, Уорън Бъфет. Warren Buffett, излезе от инвестиционния бизнес през август тази година на 96 години. Считан е за един от най-успешните инвеститори в света, приключвайки дългата си кариера с лични активи от 147 милиарда долара. Той е наложил съотношението между общата капитализация на американската борса спрямо брутния продукт на страната, което се възприема от експертите като качествен барометър за пазарна оценка. Прието е мнението, че съотношение от 75-90% е приемливо, реално и нормално. Стойности над 120 процента показват, че пазарът на акции е категорично надценен. Но през юли тази година фондовият пазар в САЩ показа точно тук над 230 %. Коментарът е излишен и само този индикатор ни подсказва, че става въпрос за мощна спекулативна игра. Защото тези, които притежават така стабилно надценени акции, имат възможността или да ги продават, или да ги залагат като обезпечение срещу нови големи заеми, с което реално печатат и нови пари. По-лошото е, че в тази спекулативна игра, държателите на тези акции имат възможността да теглят печалбите на бъдещето и да ги консумират или реинвестират днес. А това естествено е за сметка на днешната генерация, родени след 2010 година.
Или на американския пазар за акции са създадени перфектни условия за концентриране на риск. Но тук е наложително да подчертаем, че основните спекуланти-играчи на фондовата борса са технологичните гиганти от „Вълшебната Седморка“ – Apple, Amazon, Alphabet, Meta, Microsoft, Nvidia, Tesla. Те от своя страна са свързани с колосалните усилия и инвестиции, които се полагат в САЩ, за запазване на конкурентното предимство в съревнованието с Китай в областта на Изкуствения Интелект. Тези седем топ компании, притежават тази година над една трета от общата капитализация на целия пазар на акции S+P 500. Това е сериозна предпоставка за една предстояща пазарна, финансова уязвимост
Тази спекулативна борсова игра силно се разширява, защото е придобила характеристиката на борсов бум, с една рискова особеност. А именно, че по данни от месец юли, този бум се подхранва и подсилва и със заемни средства, надхвърлящи вече обема над 1 трилион долара. Големите играчи в бизнеса Спекулация, американските хедж фондове, са увеличили през юли т.г. , на база 2025, борсовите си инвестиции със заеми в размер от 1,4 трилиона долара. По-конкретно това са така наречените инвестиции по маржин сделки, margin debt deals. А в тези операции по дефиниция става въпрос за фючърсни сделки и богат набор от деривати. Това е един огромен кредитен обем, който е сравним с американските натрупани кредити при продажбата на автомобили, студентските кредити, дългът по кредитните карти, ипотечните кредити и т.н. Все кредитни задължения над 1,5 трилиона $. Военният бюджет на САЩ надхвърля един трилион долара и годишните лихви по обслужване на държавния дълг също е от този порядък. Това са все трилиони, които трябва да се възстановяват и плащат от някого.
Но има още един канал за произвеждане на риск спрямо финансовата система на САЩ, а от там и за световната. През това лято, изпълнителният директор на голямата банка Morgan Stanley отправи писмо към акционерите, в което пише с предупредителен тон, че през тази година, не банкови институти стоят с 64% зад кредитното финансиране с ливеридж. През 2010 това са били 54%. Или кредитирането все повече напуска регулираната и под финансов надзор банкова система и преминава в частни ръце в сенчестата, нерегулирана извънбанкова система. Особено силно е това преместване на източника за кредитиране, разбирай за печатане на пари, при ипотечните кредити. Делът на тази сенчеста, частна кредитна система при тях се е увеличил от 9% през 2010 на 77 % през 2025. Всичко това са допълнителни рискови фактори, които в момента са обградили от всички посоки американската финансова система.
Всичко гореизложено ни подсказва, че на прага на Новата Парадигма, американският бизнес модел е натрупал доста големи дисбаланси, увеличаващи рисковете за глобалната парично-финансова система. И това, което би могъл да каже на американския президент, китайският му колега в учтив приятелски тон, какъвто и двамата демонстрираха във Вашингтон, е че в момента американската икономика става нарастващо нестабилна, небалансирана, некоординирана и неустойчива. И всичко това в пакет с ненужните войни, увеличава рисковете в глобален план, и налага спешно едно по-конструктивно партньорство и сътрудничество между Китай и САЩ. И това би бил и един намек, че позицията на Доналд Тръмп като президент на Съединените щати, не е особено стабилна и съдържа невидими рискове за водене на разговори и преговори с Китай от позиция на силата.
Но има и една друга истина, която говори за реципрочност на икономическите и финансови трудности и в Китай. Те не са предмет на този материал, но демографската криза, голямата задлъжнялост на всички нива, включително в провинциите, безработицата, особено сред младите, свиването на печалбите, слабото местно потребление, неравенството в социалния модел и пенсионното осигуряване, дълбоката криза при недвижимостите, проблемите с корупцията и разделението в обществото в резултат на Нулевия Ковид, борбите по висшите етажи в армията, не говорят и за особено силна позиция на китайския президент днес. И ние изваждаме в подкрепа на тази теза едно знаково изказване от март 2007 година на китайския премиер на пресконференция, след приключване на Годишната Сесия на Националното Събрание на Китай, който тогава открито казва: „Китайската икономика става нарастващо нестабилна, небалансирана, некоординирана и неустойчива “( unstable, unbalanced, uncoordinated and unsustainable).
Защото Китай прави в момента големи технологични и продуктови пробиви, бум в експорта си, но всичко това, както споделят и китайски експерти си има своята цена. И най-вероятно тя не е никак малка. Защото успоредно с това Пекин полага големи усилия и за своето въоръжаване.
Всичко това ние наблюдаваме внимателно през този 21 век и отчитайки многопластовите, повсеместни кризи, не се самозалъгваме, че Тръмп и Си Дзинпин разговаряха във Вашингтон от позиции на силата, а може би повече от позиции на вътрешни проблеми, слабости, предизвикателства, тежки за решаване задачи и проблеми, които изискват по-голям фокус и внимание у дома, а навън по света, умно, разумно взаимодействие и дозирано сътрудничество в зони от взаимен интерес, на база компромиси и намаляване на напрежението в областта на сигурността.
Защото за нас не е никаква тайна, че целият, глобален свят днес е затънал в многопластови комплексни кризи, някои неразрешими с конвенционално мислене и подходи и това, което официално е обявил китайският премиер през 2007 година, за голямо съжаление важи с двойна сила и днес, при това за целия свят, без никакви изключения:
Световната икономика днес е нестабилна, небалансирана, некоординирана и неустойчива.
Край на Първа част
Борислав Сретков е автор на книгата „Парите, Инфлацията и игрите на финансовите пазари“, 2022
Берлин, 4. октомври 2026 г.
